Но тя бе по-младата и понякога се чувстваше неловко, че бе изпреварила сестра си. От друга страна разбираше, че Милисънт се страхува да се омъжи, а и си имаше причини да мрази годеника си.
— Наистина ли мислиш, че татко ще развали договора, сега, след като най-после е дошъл? Вече не можеш да използваш отсъствието му, за да го убедиш да се откаже от този съюз.
Милисънт обезкуражено облегна глава на дървената преграда.
— Ще го направи — толкова тихо изрече тя, че Джоун едва я чу. После вдигна глава и добави по-силно. — Трябва да го направи. Аз не мога, Джоун, да се омъжа за този… този жесток човек! Той ще ме задуши, ще се опита да ме пречупи. А след като татко узнае, че обичам друг, той ще се съгласи да развали годежа. Само защото Улфрик де Торп най-после е благоволил да се появи, не е причина да извиним закъснението му. Именно неговото отсъствие ме е на карало да потърся бъдещия си съпруг другаде.
Думите й звучаха убедително и разумно, а и бяха истина. До преди две години Милисънт не бе мислила за анулиране на годежния договор, сключен още от деня на раждането й. Тя го мразеше, мразеше и годеника си, но се бе примирила със съдбата си. Ала годините минаваха, а Улфрик не се появи нито веднъж, нито пък изпрати някаква вест или извинение за дългото си мълчание. А баща им винаги отстъпваше пред желанията на Милисънт.
Ала поради някаква причина сега Джоун имаше лошото предчувствие, че този път сестра й няма да успее да се наложи. Годежните договори бяха нещо свещено и мъжете ги спазваха, а жените нямаха право да ги обсъждат или да се опитват да ги отменят. Знаеше, че Милисънт също много добре разбира това и именно затова е толкова ядосана. Джоун усещаше гнева й.
Другата причина, без съмнение, бе нападението на пътеката. Първото, което бе изпитала сестра й, бе страх, но много скоро той се бе превърнал в ярост. Кой би очаквал да бъдат нападнати толкова близо до Дънбър? Милисънт дори не бе взела оръжие, защото двете отиваха само до селото.
— Казах на татко какво се случи на пътеката — рече Джоун. — Той изпрати сър Майлоу да се опита да проследи онези мъже.
— Добре — кимна Милисънт. — Майлоу е опитен рицар… не като някои други — добави сърдито.
Джоун реши да не обсъжда кои са тези „някои други“.
— Не мога да си представя кои бяха нападателите и защо се опитваха да се доберат до теб.
— Значи и ти си го забелязала? — замислено се намръщи Милисънт. — Помислих си… или поне така ми се стори, че… че целта на нападението съм аз…
Джоун поклати глава.
— Наистина бе ти, но защо?
Сестра й сви рамене.
— Заради откупа, за какво друго? За никого не е тайна, особено след всички нововъведения през последните години и обновлението на Дънбър, че сандъците на татко са препълнени със златни монети. Пък аз съм неговата наследница.
Джоун се изкиска.
— Да, но едва ли някой би разбрал, че си неговата наследница, като те погледне.
— Права си — засмя се Милисънт. — Все пак покрай Дънбър минават доста търговци и пътуващи музиканти, а често и наемни войници, които търсят работа. Всеки от тях много лесно би могъл да узнае коя съм. Нищо чудно да са някои от наемниците — ако са им отказали работа, те може да са решили, че като ме отвлекат, ще напълнят кесиите си.
Джоун замислено кимна.
— Да, възможно е да си права. Трябва да бъдеш много по-внимателна занапред. Не бива да излизаш сама на лов, както си свикнала.
— Ако бях взела лъка си, Джоун, те никога нямаше да се доближат толкова близо — възрази Милисънт. — И ти много добре го знаеш.
Въпреки това Джоун не бе напълно убедена, че предпазливостта е излишна.
— Те бяха само четирима. Следващия път може да бъдат повече. Няма да ти навреди, ако за известно време се въздържаш от лова или взимаш неколцина пазачи със себе си… поне докато онези разбойници бъдат заловени.
— Ще видим — бе всичко, което Милисънт обеща, а това далеч не бе задоволително.
Но Джоун достатъчно добре познаваше сестра си, за да знае, че не бива да я насилва. Към Милисънт трябваше да се прилага далеч по-фина и изтънчена тактика на убеждаване. Засега нямаше да каже нищо повече по този въпрос, а и в момента й предстоеше по-важна задача. Все още не бе постигнала това, заради което бе тръгнала да търси Милисънт, и не знаеше как да го стори, без да рискува да получи твърдоглавия отказ на сестра си.
— Стомпер сигурно ще започне да ревнува, че обръщаш такова голямо внимание на този жребец — реши да започне по-отдалеч Джоун.