Милисънт внимателно се спусна от дървото и скочи точно пред коня. Животното страхливо се отдръпна. Тя го потупа по врата и му каза няколко успокоителни думи на старовремски саксонски. Конят кротко се приближи и проточи врат, за да я подуши.
Рицарят примигна. Девойката вирна глава и сърдито заяви:
— Да, брат ти заслужава да бъде съжаляван, защото няма да има нито ден спокойствие, ако ме принудят да се омъжа за него.
Извърна се и понечи да изчезне сред дърветата, когато го чу да казва:
— За прикритие ли използваш тази мръсотия, или смяташ, че къпането не е здравословно?
Милисънт рязко се извъртя. Като че ли бе негова работа как е облечена и…
— Каква мръсотия? — гневно попита девойката.
Той се усмихна и очите му дружелюбно се присвиха.
— По лицето и ръцете ти, госпожице. Тя покрива това, което би трябвало да бъде нежна женска кожа. Много добро прикритие, ако не искаш някой да забележи, че си жена. Значи нарочно си се разкрасила по този начин? Или може би доста отдавна не си се оглеждала?
Милисънт стисна зъби.
— Зяпането в огледала е губене на време, а макар че не е твоя работа, ще ти кажа, че се къпя доста често — почти един път седмично!
Този път той избухна и смях.
— В такъв случай наистина имаш нужда от една хубава баня!
Милисънт знаеше, че ако избърше с ръкава на ризата лицето си, платът ще почернее от мръсотия. Джоун винаги се опитваше да изтрие петната по кожата й — в случай, че Милисънт останеше достатъчно дълго на едно място. Но не бе свикнала други да й казват, че е мръсна. Сякаш я бе грижа, презрително сви рамене тя. Колко глупаво и типично женско — да се безпокоиш за външния си вид!
А дори и да имаше нужда от баня, нямаше да се изкъпе — поне докато Улфрик не си замине от Дънбър. След като брат му забеляза, че е мръсна, и той щеше да го установи, а нищо чудно това да го накара да развали годежния договор.
— По-добре се тревожи за собствената си баня, сър, защото тук едва ли ще намериш вана с топла вода — усмихна се тя на раздяла.
С тези думи се шмугна сред дърветата и скоро изчезна от погледа му.
Глава 8
През този ден Милисънт бе пропуснала и обяда, и вечерята, така че сега стомахът й се свиваше от глад, но бе прекалено развълнувана, за да яде. Искаше първо да открие баща си насаме и да поговори с него. Той бе човек с установени навици и всяка вечер се оттегляше в стаята си в точно определено време, независимо дали имаше гости или не. Милисънт смяташе да го издебне тъкмо тогава.
Промъкна се тихо в преддверието пред спалнята му, където спяха оръженосците, и ги изчака да излязат от вътрешната стая, след като приготвеха леглото на баща й. Не се наложи да чака дълго. Скоро двамата оръженосци се появиха и я изгледаха любопитно, когато тя мина покрай тях, влезе в спалнята и затвори вратата зад себе си.
Дебелите завеси около леглото бяха спуснати, за да предпазват от течението. Тя се изкашля, за да даде на баща си да разбере, че не е сам. Не се страхуваше, че той може да си има компания.
Никога не бе имал любовница, поне тя не бе чувала за такава. Все още го владееха спомените за онази, която бе оставила такава празнина в живота му. Милисънт много съжаляваше, че не познаваше майка си — една жена, толкова обичана дори и след смъртта й. Беше само на три години, когато майка й умря и не си спомняше почти нищо за нея, освен кротката й усмивка и нежния глас, който можеше да прогони всякакъв страх.
— Очаквах те — рече баща й, дръпна завесите и потупа мястото до себе си.
Тя бавно приближи. Не можеше да отгатне по тона му колко й е сърдит. Знаеше, че освен Джоун, баща й бе изпратил и други слуги да я търсят, но тя успя да се укрие през целия ден.
— Не си много изморен, за да говорим, нали? — предпазливо попита младото момиче, докато сядаше до него.
— Разговорите с теб винаги са много интересни, Мили, може би защото не се преструваш и не се стараеш да се харесаш. Не, никога не съм твърде уморен, за да разговарям с теб.
Девойката се намръщи.
— Значи ме намираш за интересна, така ли? Обаче трябва да ти кажа, че другите съвсем не мислят така.
— Ако очакваш да ти възразя, ще останеш разочарована. Другите те намират… по-скоро за странна. Радвам се, че не се самозалъгваш и не се обиждаш от отношението им. След като съзнателно се опитваш да бъдеш това, което не си, дъще, ще трябва да се примириш с последствията. Човешката природа е такава, че предпочита нормалните и традиционните неща и гледа с недоумение, а понякога и със страх на всичко, което е твърде различно.