Выбрать главу

Джон бе почти два пъти по-възрастен от нея беше се оженил за Изабела, когато тя бе едва на дванадесет години. И въпреки че тази възраст се смяташе за подходяща за женене, повечето благородници, които си избираха толкова млади невести, предпочитаха да изчакат няколко години, преди да консумират брака си. Но не и Джон — Изабела бе зряла за възрастта си и бе твърде красива, за да й устои един мъж, известен с безбройните си любовни похождения.

Не толкова висок, колкото брат си Ричард, на четиридесет и две години Джон все още бе красив мъж. Той бе мургав, с черни коси, леко посребрени по слепоочията, зелени очи и набита фигура.

Кралят забеляза възхищението на Уолтър и се усмихна снизходително. Отдавна бе свикнал с подобни мъжки реакции и се чувстваше горд с красотата на младата си жена. Ала усмивката му бързо се стопи — вече бе станало късно, а и той не си спомняше да е виждал някога посетителя. Секретарят му бе съобщил, че един от бароните му има спешни новини за него.

Така че кралят пристъпи направо към въпроса.

— Познавам ли ви?

Уолтър се изчерви. За няколко кратки мига красотата на кралицата на Англия го бе накарала да забрави за целта на посещението си.

— Не, Ваше величество, никога не сме се срещали, тъй като аз рядко идвам в двора. Името ми е Уолтър де Рогтън. Васал съм на граф Пембрук.

— Тогава може би трябва да съобщите новините си на Пембрук. Кой ви изпрати при мен?

— Отнася се за нещо, което не бих могъл да доверя другиму, Ваше величество, а и… не съм вестоносец — с усилие призна Уолтър. — Не знаех по какъв друг начин да обясня искането си за аудиенция пред вашия секретар.

Загадъчният отговор събуди любопитството на краля. Самият той бе свикнал с изкусното лукавство и с умелите интриги.

— Значи не носите вести, а искате да ми съобщите нещо, което би трябвало да знам, но не е подходящо за ушите на граф Пембрук, така ли? — усмихна се Джон. — Наистина ме заинтригувахте. Казвайте за какво сте дошли и не ме дръжте повече в напрежение.

— Мога ли да говоря с вас насаме, Ваше величество? — прошепна Уолтър и хвърли поглед към кралицата.

Джон не каза нищо, но поведе Уолтър към прозорците, разположени в другия край на стаята. Той споделяше много неща с красивата си млада съпруга, но знаеше, че не всичко трябва да стига до женските уши.

Джон държеше в ръка чаша вино, но не предложи на Уолтър. Нетърпението на краля бе очевидно и затова баронът побърза да заговори веднага щом се приближиха до прозореца.

— Вие навярно сте осведомен за един годеж, станал преди много години с благословията на брат ви Ричард, между наследника на Шефърд и дъщерята на Криспин?

— Да, струва ми се, че съм чувал за това — съюз, основан по-скоро на приятелство, отколкото на изгода.

— Не е точно така, Ваше величество — предпазливо възрази Уолтър. — Може би не знаете, но Найджъл Криспин се завърна от Светите земи с истинско богатство, а нали голяма част от него се дава на булката като зестра?

— Богатство?

Сега вече Джон бе истински заинтригуван. Непрекъснато се нуждаеше от пари, за да управлява страната, след като брат му Ричард бе изпразнил кралската хазна заради проклетите си кръстоносни походи. Но представите за богатство на един дребен барон като Уолтър едва ли се доближаваха до тези на владетеля на Англия.

Така че реши да изясни нещата.

— Какво означава богатство за вас? Няколкостотин жълтици и три-четири златни чаши?

— Не, Ваше величество. По-скоро няколко пъти повече от един кралски откуп.

Думите му накараха Джон да подскочи от изумление. Единственият кралски откуп, за който знаеше, бе този, поискан за брат му Ричард, когато бе заловен от враговете си на връщане от Светите земи3.

— Повече от сто хиляди жълтици?

— Поне два пъти повече.

— И как така вие знаете за това богатство, а аз дори не съм чувал за него?

— Това не е тайна за близките приятели на лорд Найджъл. Дори се разказват легенди как е бил възнаграден с наистина кралска щедрост, защото е спасил живота на вашия брат. Обаче за подобни неща не е прието да се говори надлъж и нашир. И с право. Нали навсякъде дебнат крадци и разбойници. Аз самият чух да се говори за това по една случайност, когато се поинтересувах колко голяма ще е зестрата на дъщеря му.

— И колко е голяма?

— Седемдесет и пет хиляди жълтици.

— Нечувано! — възкликна Джон.

— Но напълно разбираемо, тъй като за разлика от Шефърд, Криспин не притежава много земи. Разбира се, ако пожелае, може да си купи, но той е скромен човек, който изглежда си живее щастливо в малкия си замък и се задоволява с не много обширните си имения. Естествено, малцина осъзнават колко силен би могъл да бъде Криспин с подобно богатство — с толкова пари може да си наеме цяла армия.

вернуться

3

Ричард Лъвското сърце на връщане от Палестина (1192 г.) е заловен в Австрия и затворен. По-късно е освободен от германския император Хенрих VI срещу изключително голям за времето си откуп. — Б.ред.