Може би не биваше да го прави толкова бързо. Рицарят побесня, като видя колко лесно успя да укроти непокорния му жребец. Въпреки че никак не й се нравеше идеята каквото и да е животно да принадлежи на толкова груб и жесток човек, за да успокои разгневения мъж, тя предложи да му върне обратно коня. Все пак баща й смяташе да го назначи към охраната в замъка. Гордостта на рицаря го накара да откаже предложението й. Разбира се, той не пожела да остане нито миг повече в Дънбър и незабавно си тръгна.
Баща й се разсърди, че стана причина за внезапното му заминаване. Но по-късно й се извини, защото бе узнал, че въпросният рицар бе постъпил на служба при друг благородник и впоследствие бе предал господаря си, отваряйки вратите на замъка, за да пусне враговете му.
Оттогава за Милисънт предателството и жестокостта вървяха ръка за ръка и всеки, който бе способен на грубост и демонстрираше сила пред по-слабите и по-беззащитните от него, не заслужаваше доверието й. Бе твърдо убедена, че годеникът й принадлежеше точно към тази категория.
Както обикновено, девойката се забави, докато оседлаваше коня си, понеже правеше всичко сама. А след това и бе нужно още малко време, за да накара животното да свикне с полите на роклята й, които бяха нещо ново за него.
Естествено девойката бе обула панталони и ботуши под женските парцали, които я бяха принудили да облече, така че възседна коня си по мъжки. Полите на роклята бяха широки и краката й оставаха покрити, така че Де Торп нямаше основание да се оплаква.
За да възседне коня си, трябваше да се качи върху двата планински камъка, които стояха пред клетката на Стомпер. Подкара го в лек тръс към вътрешния двор, като непрекъснато му говореше с ласкав глас. Искаше да го успокои и да не му позволи да се уплаши от тълпата, насъбрала се в двора на замъка. Още не бе приближила към останалите участници в лова, когато внезапно някой я издърпа грубо от гърба на коня и гневно се разкрещя:
— Да не би да си полудяла? Или нямаш капка ум и главата си?
Всичко стана твърде бързо, краката й не можаха да излязат веднага от стремената и ходилата й, въпреки кожените ботуши, се притиснаха болезнено в металните скоби. Ръката около кръста й я стискаше като менгеме, изкарвайки дъха й. Изведнъж усети как грубо я свалят от седлото. Бяха й необходими няколко мига, за да осъзнае какво ставаше — явно този грубиян си въобразяваше, че я спасява!
— Струва ми се, че баща ти много отдавна е трябвало да те държи затворена под ключ, заради собствената ти безопасност — разнесе се гневен глас. — Никога през живота си не съм виждал нещо толкова глупаво. Ей, ти, отведи това животно обратно в конюшнята! — извика Улфрик на един от слугите.
Милисънт много добре знаеше, без да се налага да поглежда, че заповедта му няма да бъде изпълнена. Той самият го разбра след малко, когато се обърна със същата заповед към още неколцина слуги, ала те само го погледнаха с широко отворени очи и уплашено поклатиха глави.
Тогава Улфрик я остави да стъпи на краката си и повдигна брадичката й, за да я накара да го погледне в лицето.
— Как, по дяволите, си успяла не само да се приближиш до един боен кон, но и да го възседнеш, и пак да останеш невредима?
Милисънт отвърна колкото се може по-спокойно:
— Може би защото просто е мой.
Улфрик невярващо изсумтя. Обърна се, за да отведе жребеца в конюшнята, и смаяно видя, че конят стоеше точно до него. Явно животното бе последвало господарката си. Това го изненада, но Улфрик протегна ръка към поводите.
Милисънт само успя да изкрещи: „НЕ!!!“, преди Стомпер да направи опит да отхапе ръката на младия рицар.
Улфрик изруга и мигновено вдигна юмрук, за да удари животното. Сега вече Милисънт изгуби търпение, бутна го настрани и застана между двамата. Огромната глава на Стомпер се отпусна върху рамото й и тя го успокои, като го потупа нежно по муцуната.
— Никога вече няма да ти позволя да нараниш някое от моите животни! — изкрещя тя вбесено към годеника си. — Когато кажа, че нещо е мое, аз не лъжа. И ако някой тук няма капка разум в главата си, то това си ти! Щом бях възседнала коня, значи е напълно логично да предположиш, че той ме познава и е дресиран от мен.
След като верността на думите й бе очевидна, едва ли би могъл повече да се съмнява. Въпреки това гневът му не бе уталожен. Младият мъж се извърна към Найджъл, който се бе приближил, за да помогне на дъщеря си да възседне отново коня.