На крал Джон не му бе необходимо да слуша по-нататък.
— И ако тези две семейства се съюзят чрез брак, те ще станат много по-силни от Пембрук и Честър.
Кралят не добави, че ще станат по-силни и от самия него, тъй като повечето от бароните не се отзоваваха, когато изискваше подкрепата им, дори някои открито се опълчваха срещу него. Но Уолтър прекрасно знаеше това, както впрочем и кралят.
— В такъв случай сигурно разбирате, че този съюз не бива да се осъществи, нали? — осмели се да попита Уолтър.
— Не мога да пренебрегна обстоятелството, че Гай де Тори никога не ми е отказвал помощта си, когато съм я искал от него, напротив — винаги е подкрепял военните ми походи, много често е изпращал сина си да се бие за мен, начело на добре обучени и въоръжени рицари. От друга страна, този Найджъл Криспин ще трябва да плати подобаващите за подобно богатство данъци. Но това, което в крайна сметка осъзнавам, е, че ако забраня планирания брак, тези двама приятели — последната дума бе изречена с голяма доза неприязън — въпреки всичко ще се съюзят, но този път против мен!
— А ако нещо или някой осуети този съюз? — лукаво подхвърли Уолтър.
Крал Джон избухна в смях, с което привлече любопитния поглед на жена си от другия край на стаята.
— Е, едва ли ще съжалявам чак толкова.
Уолтър доволно се усмихна — точно това искаше.
— Може да има и допълнителна изгода, Ваше величество. След като Шефърд бъде принуден да потърси друга жена за сина си, вие можете да му предложите невеста, която ще получи като зестра доста обширни владения отвъд Ламанша. Вярно е, че Де Торп изпраща своите рицари в битките ви в Англия и Уелс, но винаги предпочита да прати наемници във войните ви с Франция, тъй като няма интереси в тази страна. Но ако съпругата на сина му притежава земи във Франция, да речем в областта Ламарш, тогава ще бъде лично заинтересован графът на Ламарш да не ви причинява повече безпокойства. А триста рицари струват много повече от хиляда наемници, чиято вярност всеки може да купи с пари. Ще се съгласите с мен, нали, сир?
Крал Джон се усмихна. Това бе самата истина. Един верен и добре обучен рицар струваше много повече дори от шестима наемници. А тристата опитни рицари, калени в безчет битки, които би могъл да свика Шефърд, щяха да му осигурят победи в много важни сражения.
— Предполагам, че имате дъщеря, чиято зестра се състои от земи в Ламарш? — попита крал Джон, макар че отлично знаеше отговора.
— Точно така, Ваше величество.
— Тогава не виждам причина да не я предложа на Шефърд… ако му се наложи да търси нова съпруга за сина си.
Това не беше точно обещание, а и крал Джон не се славеше като човек, който спазва обещанията си. Въпреки всичко Уолтър бе доволен от изхода на аудиенцията си при краля.
Глава 2
— Много добре знаеш какво мисля за това, татко. Мога да ти изброя не една или две наследнички, подходящи за нашето семейство, а някои от тях аз дори харесвам, но въпреки всичко ти настояваш да се свържа с дъщерята на твоя приятел. И защо? Защото тя ще ни донесе още пари, от които изобщо не се нуждаем.
Гай де Торп се вгледа в сина си и въздъхна. Улфрик се бе появил доста късно на бял свят — вече бе изгубил надеждата, че ще има син. Двете му по-големи дъщери се бяха омъжили, преди брат им да се роди. Гай дори имаше внуци, които бяха по-големи от сина му. Но като единствен син — поне единственият законен — Гай не можеше да го упрекне в нищо, напротив, дори имаше с какво да се гордее — само да не беше толкова упорит и непокорен към всяка власт, дори и бащината.
Също като Гай и Улфрик бе едър и мускулест мъж, закален в битки и двубои. И двамата имаха гъсти черни коси, макар на Гай да бяха вече посребрени, и сини очи — наследство от рода Де Торп. Квадратната и твърда брадичка на Улфрик бе характерна за предците на Ан, както и правият патрициански нос. Въпреки това Улфрик приличаше повече на баща си — всъщност бе доста по-красив от него или поне така твърдяха дамите.
— Затова ли се втурваш във всяка битка, след като момичето порасна и стана на възраст за женене? За да избегнеш сватбата?
Лицето на младия мъж пламна, тъй като тъкмо това бе истината. Все пак се опита да се защити.
— Единствения път, когато я видях, тя пусна сокола си срещу мен. Все още имам белег.
Баща му се смая.
— И затова ли никога не пожела да ме придружиш, когато посещавах Дънбър Касъл? Господи, Улф, та тя е била само едно малко дете. Как можеш толкова години да таиш яд към едно дете?