Джоун сигурно се бе събудила и сега чакаше притихнала и нащрек, за да разбере какво означава предупреждението на сестра й. Тя ахна и седна в леглото, когато видя неканения посетител.
Той се втренчи в нея, после погледът му се отправи към Милисънт. Тъмните му очи не издаваха особен ум, по-скоро в момента изглеждаха уплашени.
— Коя от двете е по-голямата? — попита мъжът.
— Аз — побърза да заяви Милисънт, без да отделя поглед от блестящото острие в ръката му. Нямаше да позволи да наранят сестра й заради нея. Обаче Джоун също бе разбрала намеренията на непознатия и отвърна същото едновременно с Милисънт. Мъжът объркано изръмжа.
— Искам истината или и двете ще умрете. По-добре да е само едната, нали?
Милисънт отчаяно се опитваше да измисли как да се справи с нападателя. Пфу, май Улфрик не се оказа толкова добър защитник и тя нямаше да пропусне да му го заяви. Ако бе у дома, щеше да бъде в безопасност поне в спалнята си, тъй като Гроулс и Риска щяха да разкъсат всеки, който се приближи към нея. Но сега и двете животни бяха в конюшнята, а господарката им бе в смъртна опасност.
Двете с Джоун нямаха шанс да го надвият — той бе прекалено едър и як. Освен това стискаше кинжал в ръка та си, а те не разполагаха с никакво оръжие. Лъкът и стрелите бяха останали в каруцата при багажа, защото не смяташе, че ще й потрябват в манастира.
Оставаше единствено да се опита да го убеди да не ги убива.
— Мога да те наема при себе си на работа, господине, и ще ти плащам много повече, отколкото някога си сънувал.
Той примигна.
— Да ме наемеш?
— Да, за да охраняваш сестра ми и мен. Изглеждаш здрав момък й си достатъчно умен, за да разбереш кое ще е по-добре за теб. Или си крепостен селянин, обречен, до като е жив да служи на своя господар?
Подигравателният й тон го накара да се изчерви.
— Аз съм свободен човек — изръмжа той.
— Е, в такъв случай е твой дълг сам да се погрижиш за интересите си, не е ли така? Да избереш това, което е от по-голяма изгода за теб?
Бе събудила алчността му, тъй като лицето му се оживи. Предложението й го изкушаваше. Но после изглежда си представи какво ще се случи, ако се съгласи, и в тъмните му очи проблесна страх. След миг и той изчезна и лицето му отново придоби първоначалното си заплашително изражение.
— Честта и верността не се купуват с пари, лейди — заяви той.
— Да, но те няма да те нахранят, нито ще те направят богат — възрази Милисънт.
— А за какво ми е богатството, ако няма да съм жив да му се наслаждавам?
— А, това ли било. Значи се страхуваш от този, който те е наел, така ли? — презрително подхвърли девойката.
Той отново се изчерви, но този път от гняв.
— Мисля, че ще ми достави удоволствие да довърша започнатото — рече той, впил поглед в лицето й.
Но преди да пристъпи към нея, явно си спомни, че бяха две. Погледна към Джоун. Милисънт сякаш четеше мислите му. Едната от двете можеше да избяга, докато той убиваше другата. А тази, която ще се измъкне, можеше да се окаже жената, която бе нает да убие.
Милисънт реши да се възползва от колебанието му.
— Кой ти възложи тази работа? Кажи името му.
— Да не ме мислиш за глупак? — презрително изсумтя мъжът. — Не е нужно да го знаеш.
— Можеше просто да кажеш, че ти самият не го знаеш — подигравателно отвърна тя.
Думите й изглежда го ядосаха още повече, но това бе и предупреждение, че не й остава много време.
В мига, в който мъжът пристъпи към нея, Милисънт хвърли свещта по него. Пламъкът угасна, но нападателят бе твърде бавен, за да избегне самата свещ. Мъжът изкрещя. Горещият восък бе обгорил лицето му. Милисънт из ползва временното му объркване, сграбчи покривката на леглото и я метна отгоре му. Чу се приглушена му псувня — недвусмислен признак, че бе успяла.
Преди да хвърли свещта, Милисънт изкрещя на Джоун да изтича за помощ. За щастие сестра й реагира на часа. Вратата се отвори малко след като покривката падна върху мъжа.
Отвън проникна светлина и Милисънт успя да различи очертанията на леглото. Ако имаше късмет, щеше да го заобиколи и да избяга през вратата, преди мъжът да успее да се освободи от покривката. Миг преди да стигне до отворената врата, усети как една ръка я сграбчи за глезена. Девойката се строполи точно на прага и падна върху ранената си ръка.
От очите й бликнаха сълзи и замъглиха погледа й, но чу виковете на сестра й за помощ. Отвориха се няколко врати, но никой не се появи. Мъжът замахна с кинжала. В отчаянието си Милисънт го ритна с всичка сила. Дишаше тежко и пулсиращата болка в рамото й бе толкова мъчителна, че дори не чу вика му.