За нещастие, много скоро Улфрик разбра, че майка му нямаше намерение да говори за нищо друго, освен за сватбата и за… невестата. Дори не го поздрави както подобава, а веднага щом се настани на любимата си пейка до нея, тя се впусна в оживен разговор за приготовленията.
— А, радвам се, че дойде, преди залата да започне да се пълни за обяд, защото искам да ти кажа колко съм доволна, че си довел годеницата си. Ти наистина си голям късметлия, Улф. Тя е такова красиво момиче. Наистина, когато те сгодиха за нея — почти веднага след раждането й, ти не си знаел как ще изглежда като порасне. За щастие, всичко се нарежда изключително добре за теб.
Младият мъж едва успя да се сдържи и да не избухне в смях. Нима майка му наистина не разбираше колко необикновена бе Милисънт? Но после осъзна, че тя може би наистина нямаше откъде да разбере. Може би в крайна сметка, когато пожелаеше, момичето можеше да се държи и облича благоприлично. И нищо чудно да се е държала добре в присъствието на майка му, когато се е срещала с нея през изминалите години.
Освен това нима самият той не се бе заблудил и не бе взел Джоун за нея. Колко ли пъти двете палавници са разменяли местата си?
Можеше да отмине думите на майка си без коментар, ала бе твърде любопитен да разбере дали тя просто се самозаблуждава, което правеше доста често, или наистина не познава Милисънт.
— Какво мислиш за начина, по който тя се облича? — безцеремонно попита той.
Отначало лейди Ан повдигна вежди озадачено, сякаш не разбираше защо я пита, но после си припомни нещо и се усмихна.
— Имаш предвид увлечението й като дете да носи дрипи, като селските момчета? Но, разбира се, тя отдавна е надраснала всичко това.
— Всъщност, майко…
Тя побърза да го прекъсне, защото думата „всъщност“ предвещаваше нарушаване на душевния й покой.
— И много обича да ходи на лов — добави Ан. — А това би трябвало да ти харесва, тъй като ти самият си запален ловец.
— Тя не ходи на лов със соколи.
— Наистина ли? Но аз много добре си спомням, че баща й неведнъж е споменавал…
— Че тя си служи отлично с лъка? — прекъсна я сухо Улфрик.
— Колко си глупав, Улф — снизходително се засмя майка му. — Разбира се, че тя не използва лък. Освен това съм виждала нейния сокол. Великолепна птица. Доколкото си спомням, се казваше Риска. Същото име е носела и първата й птица, която имала като дете. За съжаление някакво жестоко момче я е убило. Сигурна съм, че ще ти разкаже тази история, освен ако вече не го е направила. Било е много неприятно изживяване за нея, така че ако ти го разкаже, ще означава, че те чувства близък.
„Жесток“ сигурно е било определението, което е дала Милисънт, а не майка му. Лейди Ан никога не си позволяваше да прави толкова окончателни и точни характеристики на хората. Значи явно Милисънт бе разказала историята на майка му, но е премълчала името на жестокото момче. А и лейди Ан едва ли би й повярвала, ако й кажеше колко жесток и безчувствен е синът й.
Господи, искаше му да бе научил, че преди толкова години несъзнателно е причинил смъртта на онзи сокол. Не бе имал никакво намерение да го убива, а само да го махне от себе си. Проклетата птица заплашваше да изкълве пръстите му!
И все пак, ако бе разбрал, че птицата е умряла, когато се блъсна в онази стена, може би щеше да остане и да се опита да успокои разгневеното момиче. Явно и за двамата този ден бе останал като един ужасен спомен.
— Като говорим за птици — продължи младият мъж, — видя ли всичките й любимци?
— Всичките?
Майка му отново сви вежди, но след миг устните й се извиха в усмивка, сякаш бе разбрала за какво говори синът й. Както обикновено, се оказа, че греши.
— Вълка ли имаш предвид? Наистина странен домашен любимец, но е много дружелюбен. Можеш да бъдеш сигурен, че по-скоро бих се доверила на него, отколкото на някое от кучетата на баща ти. Знаеш ли, един път заспа в краката ми. Дори не знаех, докато без да искам не го ритнах, а той дори не изръмжа. О, сетих се! — изкиска се майка му. — Тя го нарича Гроулс, нали? Името изобщо не му подхожда, тъй като е кротък като малко котенце.
Явно майка му смяташе, че Улфрик се притеснява от присъствието на вълка. Можеше да й обясни, че имаше предвид големия брой любимци на Милисънт, а не точно този. Най-голямата му тревога беше, че бъдещата му булка, сигурно ще превърне брачната им спалня в конюшня, но реши, че няма смисъл да изказва на глас опасенията си. Майка му сигурно щеше да заяви, че това са маловажни неща, за които не си струва изобщо да се споменава. Улфрик много я обичаше, но понякога държанието й наистина го вбесяваше.