— Изобщо не е невъзможно. Погледни мен. Аз съм истински пример за това как едно дете може да не прилича на нито един от двамата си родители.
— Не е вярно! Много пъти съм чувала татко да казва колко много му напомняш за майка ни.
Сега бе ред на Милисънт да вдигне очи нагоре.
— Защото тя понякога е избухвала лесно. Смяташ ли, че във всичко останало се е държала като мен?
— Наистина, ти не си най-добрият пример за прилика между родители и деца — засмя се Джоун. — И все пак, аз разговарях с Улфрик, когато той ме мислеше за теб, и той се държа много галантно, внимателно, като истински рицар…
— А пък аз говорих с него, когато ме мислеше за селско момче, и той се държа грубо, надменно и невъзпитано.
Джоун раздразнено вдигна ръце.
— Пфу, отказвам се да споря с теб!
— Много добре — кимна Милисънт, но сестра й продължи:
— Престани да се инатиш. Сигурна съм, че той никога няма да се отнася към съпругата си така, както към някой нахален и дързък слуга. А именно за такъв те взе в деня, в който пристигна.
— Не, той ще се отнася към съпругата си още по-зле — не се отказваше Милисънт, — защото смята, че има това право.
— Господи, тази негова забележка наистина те е вбесила. Усещам го дори сега.
Милисънт презрително сви устни.
— Изобщо не ме интересува…
— Мили, не се опитвай да ме заблудиш — знаеш, че не можеш. Предпочиташ ли да ти каже, че няма търпение да те отведе в леглото си? Че го изкушаваш да не дочака сватбената церемония? Нима подобен отговор нямаше да те накара да се смутиш и засрамиш. Заслужаваш да те цапардосам, ако сега ми заявиш, че направо си го попитала защо те е целунал.
— Разбира се, че го попитах — смънка Милисънт. — Онази негова целувка едва не ме побърка. Попитах първото, което ми хрумна.
— Едва не те побърка? — заинтригувано попита Джоун.
— Знаеш какво искам да кажа.
— Всъщност, не съм напълно сигурна — замислено отвърна сестра й. — Имаш предвид, че си била смутена и объркана? Или имаш предвид, че си изпитала толкова много непознати неща, които не разбираш и които са те накара ли за миг да изгубиш разума си? Не, няма значение. И в двата случая това е добре.
Милисънт сърдито изръмжа.
— Никак не ми харесва някой да обърква мислите ми, а тъкмо това стана, когато той ме целуна.
— Разказвала ли съм ти за онзи път, когато ме целуна оръженосецът на татко?
Милисънт примигна.
— Сър Ричард? И татко не го е одрал жив?
Джоун заговорнически се изкиска.
— Разбира се, аз не съм казвала на татко. В крайна сметка нищо лошо не бе станало, а след това той се разсипа от извинения. Ако трябва да бъда искрена, аз се почувствах поласкана. Но вече бях влюбена в Уилям.
Милисънт се облегна на стената.
— Предполагам, че искаш да ми кажеш нещо и затова ми разказваш всичко това.
— Разбира се — усмихна се Джоун. — Нима винаги не правя така? Целувката на Ричард не бе по-различна от тази на татко. Още на следващия ден я бях забравила. Тя не събуди никакви чувства у мен. Но когато Уилям ме целуна за първи път, аз едва не припаднах, толкова силни чувства ме завладяха. Беше толкова вълнуващо, Мили. Състоянието, в което изпадаш, когато желаеш някого, не може да се сравни с нищо друго.
Милисънт се бе изчервила още преди Джоун да свърши, но последната й забележка я накара пламенно да възкликне:
— Аз не го желая! Как бих могла, когато го мразя?
— Вероятно не го мразиш истински. Искаш да го мразиш, това не го отричам. Полагаш доста усилия за това. Но на самата теб ти е доста трудно да осъществиш желанието си.
— Това звучи добре, Джоун, дори разумно. — Гласът на Милисънт бе изпълнен със сарказъм. — Но ти забравяш да споменеш гнева, който този мъж ме кара да изпитвам. Той ме вбесява толкова много, че едва се сдържам да не се изплюя в лицето му. И това ли е знак, че го желая?
Джоун я изгледа с болка в очите.
— Аз се опитвам да ти помогна, да направя нещата по-лесни за теб, но ти явно предпочиташ да се потопиш в нещастието и самосъжалението.
— Не, по-скоро ще намеря начин да избягна всичко това — казах ти го вече няколко пъти, но ти сякаш не ме слушаш. Помогни ми да се измъкна от този съюз, Джоун, а не да вляза в него.
Джоун я погледна състрадателно и хвана ръката й.
— Боя се, че няма такъв начин. Затова предпочитам да се подготвиш и да приемеш неизбежното, а не да страдаш, след като илюзиите ти се разбият.