Милисънт я прегърна.
— Не исках да си го изкарвам на теб…
— По-добре на мен, отколкото на него. Пак ще поговорим, но не днес. Сега по-добре да слезем долу, преди да са тръгнали да ни търсят. Между другото този розов цвят много ти отива.
Милисънт погледна розовата туника, която Джоун й бе заела и изръмжа:
— Последната ти забележка ме накара напълно да изгубя апетита си.
Джоун се засмя и задърпа сестра си надолу по извитите стълби на кулата.
— Започвам да си мисля, че имаш твърде много енергия, която няма къде да изразходваш и затова си толкова кисела и заядлива.
— Не съм заядлива! — възмути се Милисънт.
— Такава си. Но господарката Елга сподели веднъж с мен един изпитан метод, който прогонва всякаква меланхолия и те кара да изразходваш цялата си енергия.
— Предполагам, че се каниш да ми съобщиш някаква голяма тайна?
— Не, решението е много просто. — Но преди да продължи, Джоун слезе няколко стъпала надолу. — Трябва просто да родиш много деца. — После се спусна по стълбите, преди сестра й да успее да я удари.
Глава 22
Той видя как двете жени влязоха в голямата зала. Днес не бяха облечени в еднакви дрехи, но въпреки това си приличаха като две капки вода. Едната се смееше, а другата се мръщеше. За пръв път никак не му бе трудно да познае коя е Милисънт и коя Джоун.
Улфрик мислено изруга съдбата, която му бе отредила по-необикновената сестра, вместо другата. Ала колкото и да бе странно, докато се взираше в Джоун, толкова хубава и сияеща, той не почувства никакво привличане към нея, не изпита дори онова мимолетно задоволство, когато бе помислил, че тя е неговата годеница. Но като погледнеше към сестра й…
По дяволите, усещаше как кръвта му кипва и слабините му пламват. Изобщо не разбираше защо. Никога не бе харесвал избухливи и непокорни жени с хаплив език и предизвикателно поведение. Когато един мъж искаше да се наслади на женските ласки, не желаеше да си има вземане-даване с опърничави жени, които постоянно менят настроенията си. А нима неговата годеница не бе тъкмо такава? Но дори и сега, когато очевидно бе раздразнена от нещо, съдейки по изражението на лицето й… тя му действаше толкова възбуждащо.
— Нужно ли е да се мръщиш всеки път, щом я погледнеш? — с уморен глас попита лорд Гай.
Улфрик се извърна към баща си. Не бе чул кога е приближил. Откакто се бе върнал, двамата не бяха разговаряли за Милисънт, освен за покушенията срещу нея. Преди да си легне, бе разказал на баща си всичко за последното нападение, и то в много по-големи подробности, отколкото на майка си.
— Не осъзнавах, че съм се намръщил — отвърна Улфрик.
Гай поклати глава и цъкна с език.
— Не е нужно да показваш толкова явно чувствата си към нея. Няма да ти бъде от полза, ако тя разбере, че не я харесваш.
Улфрик едва се сдържа да не се изсмее на глас.
— Тя вече го знае — принудено се усмихна младият мъж. — Освен това тя също не ме харесва. Влюбена е в друг мъж, татко. Сама ми го призна.
Гай се намръщи за миг, но после махна пренебрежително.
— Пфу, без съмнение е било само защитна реакция, защото е усетила, че не я искаш.
Улфрик не можеше да отхвърли тази възможност, понеже самият той бе излъгал, заявявайки й, че обича друга, след като тя му съобщи, че има щастлив съперник. Но това едва ли бе истинската причина за ненавистта й към него. Дали го мразеше, задето бе убил птицата й? Не можеше да повярва, че някой е способен на толкова силни чувства към едно животно, че да подхранва омраза за нещо, станало преди много години. Може би се бе обидила, защото не бе препуснал по следите на онези мръсници, нападнали я през онзи ден в гората? Това бе по-вероятно. И все пак това също не бе основателна причина тя да желае анулирането на годежния договор, което със сигурност бе най-горещото й желание.
Разбира се, нямаше намерение да го съобщава на баща си.
— Няма значение — вместо това заяви безгрижно той. — Двамата с нея ще имаме време да свикнем един с друг. Баща й е отпуснал няколко седмици, за да привикне с мен и да се опознаем по-добре.
— Значи вече не си против този съюз? — повдигна вежди баща му.
Улфрик сви рамене.
— Да кажем, че не съм чак толкова. Продължавам да мисля, че тя ще ми създаде доста затруднения, но може би това ще бъде… интересно или поне не чак толкова неприятно, колкото смятах. Сър Найджъл е уверен, че след като веднъж се омъжи, тя ще се промени. Знаеше ли, че е искала да се роди момче? И че предпочита мъжките занимания пред женските?
Гай се изчерви.
— Знаех, че понякога й липсват елегантност и благоприлични маниери…
— Понякога? — изсумтя Улфрик. — Трябваше да ме предупредиш, че се облича като мъж. Едва не я набих, защото я помислих за селянин с остър и непристоен език.