Обаче и това се оказа грешка. Засмяното му лице изглеждаше още по-красиво, а в тъмносините му очи искряха весели пламъчета, които смекчаваха твърдите очертания на устните му. Сега изглеждаше толкова различен и в никакъв случай не приличаше на жесток грубиян. Господи, той наистина бе красив и завладяващ мъж!
Изглежда учудването бе изписано на лицето й, защото неговото внезапно промени израза си — заприлича на този от сутринта, малко преди да я целуне. Милисънт затаи дъх, а стомахът й се преобърна. Пулсът й се ускори, а ударите на сърцето й отекваха силно в ушите й.
Слава Богу, той пръв извърна поглед, защото тя не бе в състояние да отмести своя. Улфрик изглеждаше смутен и може би дори засрамен. Видя го как прокара ръка през косата си и побърза да извърне глава.
Милисънт се запита дали да не стане и да излезе. Това бе първата й мисъл и щеше да бъде най-умното действие. Просто трябваше да се отдалечи от него, докато възвърне нормалното си състояние. Можеше да измисли някакво извинение, но можеше и изобщо да не си дава труд за това. Не мислеше, че той ще я спре след това, което току-що бе преминало между тях… каквото и да бе то.
Но промени решението си, когато го чу да казва:
— Искам да говоря с теб, след като привърши обядът.
Той навярно щеше да я последва.
— Говори сега — избъбри Милисънт, без да го поглежда. Едва разпозна гласа си, толкова слаб и немощен беше.
— Насаме — настоя Улфрик.
— Не.
— Мили…
Сега вече тя наистина се изплаши — беше съвсем ясно за какво искаше да й говори насаме.
— Не, няма да има повече целувки — побърза да заяви девойката.
— А защо не? — попита той.
Въпросът му толкова я изненада, че тя се извърна отново към него. Той наистина изглеждаше искрено смутен, макар и не повече от самата нея, тъй като тя не можеше да измисли никаква причина или поне такава, която да не засрами и двамата.
— Да не би да смяташ, че една жена трябва да обяснява защо не желае нечии целувки? — попита Милисънт, избягвайки прекия отговор.
— Да, когато го заявява на своя годеник.
— Ние още не сме официално женени.
— Аз нямам намерение да спя с теб — поне засега — така че какво имаш против една обикновена целувка?
Господи, знаеше си, че това ще накара страните й отново да пламнат. И какво можеше да му каже — че целувките му я смущават толкова много и затова не може да ги приема с неговото безгрижие? Обикновена? Нямаше нищо обикновено в целувката му, нито в начина, по който я караше да се чувства.
— Ти обичаш друга — заяви вместо това Милисънт. — Защо ще искаш да ме целуваш?
Улфрик стисна устни. Очевидно никак не му харесваше напомнянето, че не той я бе избрал за своя съпруга, също както и тя не бе избрала него.
— Затова ли ми забраняваш да те целувам? Или защото ти самата обичаш друг? Ще трябва да го забравиш, момиче. Единственият мъж, който ще те целува отсега нататък, ще бъда аз. Така че колкото по-скоро се примириш с това, толкова по-добре. И го направи, преди да си причинила достатъчно неприятности и на двама ни.
След тези последни думи, Улфрик стана и напусна масата. Напомнянето, че тя обича друг го ядоса. Не, това бе слабо казано. То го накара да побеснее от ярост!
Глава 24
— На колко още хора ще си го изкараш днес, преди да разбереш какво те тормози?
Улфрик погледна към брат си, а после извърна поглед към редицата от рицари и оръженосци, в които се взираше Реймънд. Мъжете превързваха раните си и оглеждаха контузиите си след тежката тренировка, която Улфрик току-що бе провел с тях.
— Нищо не ме тормози — отрече Улфрик, но прибра меча си в ножницата и поклати глава към оръженосеца, който бе наред да влезе в двубой с него. — Май трябваше да се заема с теб — изръмжа към брат си.
Реймънд прихна.
— Благодаря, че си ме пожалил. Виждам, че дори не си се изпотил. Или тези малки късчета лед по намръщените ти вежди са замръзнали капчици пот?
— Наистина си го търсиш — застрашително пристъпи към него Улфрик.
— А може би на теб ти трябва голяма халба медовина или си търсиш рамо, което… да захапеш.
— Би трябвало да станеш шут в двора на крал Джон, братко. Не се съмнявам, че веднага ще те наемат. Каква е причината за глупавите ти шегички?
— Прекарах много приятна нощ със съпругата си, как да не бъда в добро настроение? Обаче ти, за разлика от мен, си доста по-вкиснат, отколкото когато отивахме да вземем твоята годеница. А аз тогава си мислех, че нищо не е в състояние да те ядоса повече. Какво се е случило от вчера насам?