За нещастие, заедно с избистрянето на мислите й се завърнаха и чувствата й към него и тя съвсем ясно си припомни всичко, включително и неотдавнашното му приключение с онази уличница. В гърдите й се надигна гняв и тя едва не скочи от леглото, но си припомни, че е гола и затова още по-плътно се уви с одеялото.
Той навярно забеляза промяната в нея, понеже въздъхна и попита:
— Сега пък какво има?
Нямаше да му позволи да разбере, че не може да понесе мисълта той да докосва друга жена, особено онази проститутка, затова заяви почти небрежно:
— Изми ли се добре след любовната си среща с онази лека жена?
Улфрик смаяно я изгледа.
— Каква лека жена?
— Значи са били толкова много, че дори не си ги спомняш? Онази, с която вчера излезе от голямата зала.
За миг той се втренчи неразбиращо в нея, после избухна в смях.
— Ти си помислила, че съм легнал с нея? — Последна нов пристъп на смях.
Милисънт разбра какво означава неговата веселост. Очевидно Джоун бе права и тя си бе направила погрешни заключения. Улфрик явно намираше ситуацията толкова забавна.
Въпреки смущението си, Милисънт попита:
— Тогава защо излезе с нея?
— За да разбера коя е тя и защо през този ден прислужваше в голямата зала. Тя сервираше храната на господарската маса, въпреки че не принадлежи към прислугата на Шефърд.
— Нима не е дошла с някой от гостите?
— Не, дала на майка ми обяснение, което веднага предизвикало нейните съмнения, и тя ме помоли да я разпитам, Милисънт. Майка ми се опасяваше, че е проникнала в замъка с някаква задна мисъл и по-специално — да те отрови.
Господи, нима заради нея бе излязъл с онази отвратителна твар? Но имаше и още нещо.
— А беше ли необходимо да я прегръщаш?
Улфрик сви рамене.
— Докато я отвеждах, усетих, че е неспокойна. Исках да бъда сигурен, че няма да се опита да ми се изплъзне. Въпреки това го направи, когато излязохме на двора, и оттогава от нея няма и следа. Това, че избяга, несъмнено доказва, че има нещо нередно и нищо чудно да се опита отново да изпълни коварния си план. Затова наредих на хората си да следят да не би отново да се появи.
— Как е успяла да проникне в замъка, след като не е от Шефърд и не е дошла с някой от гостите?
— Заявила е, че е братовчедка на един от нашите селяни. Той се съгласил да каже, че е негова роднина в замяна на услугите й, но когато го разпитах, си призна истината.
Милисънт нямаше повече въпроси. Чувстваше се засрамена, че го бе обвинила в нещо, което не бе сторил. Трябваше да му се извини и тъкмо възнамеряваше да го направи, когато той отново заговори:
— Ще ти позволя да дадеш воля на юмруците и гнева си, но не тук и не сега.
— Юмруци? — едва не се задави от възмущение тя.
— Или както проявяваш необуздания си и избухлив характер. Но няма да ти позволя да го сториш в леглото. Тук ще изпитваш само добри чувства и ще мислиш единствено как да ми доставиш удоволствие. От своя страна аз също ще се постарая да ти доставя наслада. Съгласна ли си? И преди да си отворила уста, за да ми възразиш, не забравяй, че имам правото да ти забраня изобщо да избухваш и да стоварваш гнева си върху мен.
Милисънт невярващо го изгледа.
— Но ти не можеш да контролираш гнева на другите!
— Така е, но мога да те накарам да не даваш воля на своя.
— Значи възнамеряваш да ме биеш?
— Не, просто ще оставаш в салона за дами всеки път, когато ми повишиш тон. Не се съмнявам, че не след дълго ще ми говориш мило и усмивката няма да слиза от лицето ти. Като се замисля, идеята никак не е лоша.
По тона му личеше, че се шегува, но въпреки това Милисънт не се съмняваше, че възнамерява да я държи заключена, и то доста често. Нямаше да му го позволи.
— Съгласна съм — измънка тя.
— Какво беше това?
— Казах, че съм съгласна с условията ти! — тросна се Милисънт.
— Ммм, и кога възнамеряваш да започнеш?
Милисънт се изчерви и затвори очи, за да не вижда усмивката му. Явно бе, че се забавлява, докато на нея й се налагаше да прави неразумни отстъпки! Това бе дяволски несправедливо! Още не бе изминал и един ден от сватбата им, а той вече й демонстрираше властта си над нея!
Глава 46
Тъй като Милисънт продължаваше да мълчи със затворени очи, Улфрик прокара пръст по веждите й и тихо рече:
— Толкова ли ти е трудно да не си ми ядосана поне за малко?
Сърцето й се сви. Искаше да отговори по навик с „да“, но знаеше, че ще е лъжа. Напоследък тя не изпитваше толкова често гняв към него. По една или друга причина той понякога я караше да се смее, а имаше и случаи, когато… е, когато я объркваше и смущаваше толкова много, че дори не знаеше какво да мисли или чувства.