Всичко в нея отмаля, превърнало се в пулсиращо желание. Той разтвори бедрата й, но пръстите му продължаваха да я докосват съвсем леко. Тя се изви, не знаейки как да му каже какво иска. Езикът му се плъзна в падината на пъпа й, после прокара влажна пътечка покрай гърдите й, шията и накрая стигна до устните й. Разтвори ги и проникна вътре, а едновременно с това пръстите му навлязоха в най-съкровеното й кътче.
Тялото й се надигна и се притисна към неговото, молещо за пълно сливане. Той сякаш най-после отстъпи и тръпнещата й плът се прилепи към неговата. Ала онова пулсиращо удоволствие, което тя помнеше, не идваше. Беше близо, много близо, но всеки път, когато си мислеше, че го е достигнала, той забавяше движенията си и Милисънт едва се сдържаше да не закрещи.
Не изкрещя, ала нетърпението й бе толкова силно, че започна да го удря с юмруци първо по гърба, а после по раменете. Тъкмо се насочи към главата му, когато той дрезгаво се засмя, хвана я за китките, придвижи тялото си върху нейното и най-сетне й даде това, което искаше. И все пак… не бе това, което тя очакваше.
Той бързо проникна в нея. Тя бе гореща и влажна, готова да го посрещне. Внезапно главата й се избистри и мислите й се завърнаха.
Невероятно, но Милисънт съвсем бе забравила за болката, която трябваше да изпита при първото сливане на телата им. Тя бе толкова незначителна, че по-скоро я стресна, отколкото нарани. Объркването продължи само няколко мига, после горещите вълни на възбудата я пометоха в прегръдката си. Тялото му бе толкова плътно притиснато към нейното, че тя не можеше да се движи, не знаеше какво да прави.
Той знаеше как…
— Обвий бедрата си около кръста ми, сякаш ме заключваш до себе си — с напрегнат глас прошепна Улфрик. — Не ме пускай. Без значение колко буйна е ездата, Мили, не ме пускай.
— Няма — обеща тя, повече на себе си, отколкото на него. Инстинктът и първичната страст я водеха, когато той започна да се движи. Ето го невероятното усещане, за което жадуваше, пълнотата на сливането и извиращата топлина. Ето, появи се и онова удоволствие, което бе запомнила, нахлу с първите му тласъци, но сякаш не беше същото. Беше много по-дълбоко, по-задоволяващо, по-дълго и много, много по-прекрасно. Тялото й все още се разтърсваше от сладостните тръпки, когато той простена, навлезе още по-дълбоко в нея и сетне се отпусна изнемощял. Остана да лежи неподвижно върху нея, само гърдите му се повдигаха и спускаха.
Милисънт осъзна, че все още го държи плътно в прегръдките на ръцете и бедрата си. Не искаше да го пуска, но предположи, че трябва.
Когато понечи да отдръпне нозете си от кръста му, той се размърда и промълви:
— Не още.
На устните й се появи лека усмивка. Дали не бе прочел мислите й? Или също като нея искаше да останат слети завинаги, а това блаженство да продължи вечно.
Глава 47
От седмици Милисънт не бе спала толкова добре. Събуди се с усмивка на устните, но не го осъзна, докато Улфрик не подхвърли:
— Навярно си сънувала приятни сънища.
Тя се сепна. Извърна се и го видя да лежи до нея. Не очакваше… е, не мислеше… Изохка вътрешно. Последните дни бе прекарала в безпокойства за първата си брачна нощ, за ограниченията, които ще й бъдат наложени след сватбената церемония. Ала нито веднъж не бе помисляла за такива прости и обикновени неща, съпътстващи брака — като например да се събужда всяка сутрин до Улфрик.
— Сънищата ми бяха… всъщност не си ги спомням, толкова дълбоко съм спала.
— Е, в такъв случай ще си позволя дързостта да го сметна за своя заслуга. Би трябвало да видиш моята усмивка, съпруго. Беше по-ярка и от слънцето.
В един миг Милисънт осъзна няколко неща. Той се шегуваше с нея. Той бе доволен от нея. Хвалеше се… макар и да имаше защо, но все пак… И освен това току-що я бе нарекъл „съпруго“. Всичко това я накара да се изчерви, а Улфрик се засмя и потърка рамото си. За неин ужас, младата жена осъзна, че той й напомняше как в забравата на страстта го бе ударила.
Зарови глава под възглавницата. Съпругът й отново се засмя и я потупа отзад.
— Хайде, трябва да ставаме, за да изпратим гостите. Повечето си тръгват днес.
Тя се изправи, доволна от новата насока на разговора.
— И кралят ли? — попита с надежда.
— Че каква причина има да остава? Нали не те е притеснявал отново?
И как би могъл, след като през последните дни бе пазена толкова строго и почти не бе излизала от гостната на втория етаж? Но Милисънт не каза нищо, само поклати глава. Не искаше да се кара с него, особено след изминалата нощ.
Споменът отново я накара да се изчерви. Това не му убягна и Улфрик се усмихна, сетне се наведе и устните му нежно докоснаха нейните.