— Няма значение, просто се пошегувах. „Постоянно отчаяна и нещастна“… ми прозвуча толкова окончателно. Обаче научих нещо, което може да направи живота ми много по-щастлив и спокоен.
— И какво е то?
— Той не обича никоя друга.
— Но това е най-прекрасното, което може да се случи на една жена! — възбудено възкликна Джоун. — Всъщност означава, че много скоро Улфрик ще те обикне, ако вече не го е сторил.
— Вече? — недоверчиво изсумтя Милисънт. — Има още нещо, което говори, че не ме харесва… Или си забравила колко години той избягваше срещите с мен? Освен това той дойде в Дънбър без желание и сам ми призна, че се е опитвал да сложи край на нашия годеж. След като не е заради друга жена, тогава защо е бил толкова недоволен от перспективата да се ожени за мен?
— Това е било преди и вече няма значение. Откакто те опозна по-добре, всичко е съвсем различно, Мили. Вчера го наблюдавах внимателно. Той изглеждаше много щастлив.
— Улфрик умее да заблуждава околните и да прикрива истинските си чувства.
— Смяташ, че е нещастен ли?
Милисънт неспокойно се размърда.
— Не, не съвсем, но в момента ми е сърдит.
Джоун я погледна учудено.
— И защо?
— Само му зададох един най-обикновен въпрос за жената, която обича — въздъхна Милисънт. — А той се нахвърли върху мен и заяви, че няма такава и че отдавна е трябвало да го разбера. Бил казал, че обича друга, само заради думите ми, че съм влюбена в друг.
— Не ти ли казах същото? Нищо чудно той да те е излъгал, също както и ти него? На мен не ми прилича на мъж, който желае друга жена.
Милисънт се изненада, понеже и Улфрик бе казал подобно нещо.
— Да, но той много умело прикрива чувствата си. Ти не си била свидетел на многобройните ни караници. Аз нямам никакво доказателство дали това, което твърди, е истина или лъжа. Единственото, което знам със сигурност, е, че обича да ме целува, А нашите постоянни разправии доказват, че всъщност лъже.
Но Джоун понякога можеше да бъде не по-малко твърдоглава от сестра си.
— Или по-скоро са потвърждение на това, което ми каза преди — че възраженията му срещу теб се основават на нещо съвсем друго. Ти попита ли го какво е то?
— Не.
— А би трябвало. Може да не е нищо важно, може да е някакво недоразумение, което много лесно може да бъде отстранено. А ти какво още имаш против него?
— Много добре знаеш отговора — намуси се Милисънт. — Той възнамерява да контролира всяко мое действие.
— Разбира се, че ще го прави. Та той е твой съпруг. Ти ще трябва да решиш дали да го приемеш, или да се опиташ да направиш нещата много по-леки и приятни за себе си. Просто трябва да спечелиш любовта му. И преди те попитах — не смяташ ли, че по този начин ще съумееш да си извоюваш много повече свобода?
В този момент ги прекъснаха, а след това не им се удаде възможност отново да си поговорят насаме. Ала Милисънт имаше достатъчно време, за да разсъждава върху думите на сестра си. Мисълта, че Улфрик би могъл да я обикне… никак не бе неприятна. Наистина все пак оставаше първоначалното му нежелание да се ожени за нея.
Все още не знаеше каква бе причината, но реши да го попита, когато останат насаме в тяхната спалня. Тяхната…
Да, всичките й вещи — без изобщо да я питат — бяха преместени в спалнята на Улфрик, с изключение на домашните й любимци. Животните бяха оставени в предишната стая, която споделяха с Джоун. Дали бе по нарежда не на Улфрик? Или просто слугите не смееха да се доближат до любимците й? Риска понякога изглеждаше доста заплашително, особено за хора, които не бяха свикнали с ловни соколи. А ръмженето на Гроулс можеше да уплаши всеки.
Когато след вечеря се оттегли в спалнята им, Улфрик не беше там. Милисънт не бе забравила последното му желание. Въпреки че сега той бе този, който се сърдеше. Явно продължаваше да й е ядосан, защото когато влезе, лицето му бе намръщено. Започна да се съблича, без да каже нито дума.
Милисънт настръхна. Нима възнамеряваше да не й обръща внимание? И да си легне гневен при нея? Е, в такъв случай ще се постарае да получи отговор и на последния си въпрос, независимо че предишният го бе разгневил толкова много.
Тя приближи зад гърба му, потупа го по рамото и зачака да се обърне. Той го направи и въпросително повдигни вежди. Милисънт остана с впечатлението, че очаква извинение от нея. Затова, че го бе накарала да си признае, че я е излъгал? Младата жена с мъка сдържа недоволното си изсумтяване.
— Бих искала да довършим разговора си — рече Милисънт.
— Ние го довършихме.
— За теб може и да е приключен, но аз имам един въпрос, който се нуждае от отговор. След като няма друга жена… Не, не ме прекъсвай! — заяви тя с остър тон, когато той отвори уста, за да понечи да й възрази. — След като няма друга, тогава защо пристигна в Дънбър с такова нежелание? Знам, че беше бесен, не се опитвай да го отречеш. Сигурна съм, че си предпочитал да се ожениш за друга.