— Но не забравяй — казах разтревожен, — че номерът действа само върху молекули на Н2О. Ако попаднеш на участък гола земя или паваж, безтегловността ти ще изчезне моментално и ще се удариш.
— Не се тревожи — каза той, като си плю на петите и се втурна стремглаво напред. Гледах го как препуска поне половин миля по замръзналата пустош на имението си и до ушите ми достигна далечното мучене на песента „Да препускаш по снега в теглена от кон шейна…“
Трябва да знаете, че Септимус всеки път вземаше фалшиво височината на нотите, така че си запуших ушите.
Последвалите месеци, дълбоко вярвам, бяха най-щастливите в живота ми. Цялата зима се гушех на топло и уютно в къщата, ядях и пиех като крал, образовах се с криминалета, като се опитвах да изпреваря автора и да отгатна кой е убиецът. С мрачна наслада си представях разочарованието, което са изпитали кредиторите ми в града.
Гледах през прозореца как Септимус се пързаля безспир по снега. Каза, че това го карало да се чувства като птица и пораждало у него усещането, че е триизмерен — нещо, което не познавал дотогава. Е, всекиму своето.
Предупредих го, че не трябва да се оставя да го видят.
— Това може да ме изложи на опасност — казах му аз, — тъй като ЦРУ не би одобрило този частен експеримент. Не мисли обаче, че се страхувам за себе си, защото за човек като мен науката стои над всичко. Все пак, ако те видят да се носиш така по снега, можеш да привлечеш любопитството на хората и цяло стадо вестникари да се струпа около теб. ЦРУ ще научи и тогава трябва да изтърпиш наказанието стотици учени и военни да те ръчкат и мушкат. Няма да останеш и за минутка сам. Ще се превърнеш в национална забележителност и по всяко време на деня и на нощта ще си в обсега на хиляди интересуващи се от тебе хора.
Септимус потръпна силно пред перспективата за това — точно както си мислех, че ще реагира любител на самотата като него. После попита:
— Но как ще се снабдявам с провизии, когато съм затрупан със сняг? Нали заради това реши да приложиш този експеримент?
— Сигурен съм, че камионите ще могат да се движат по пътищата и ти ще успееш да натрупаш достатъчно припаси, за да преживееш времето, през което няма да могат. Ако все пак ти дотрябва нещо суперспешно, когато си напълно затрупан от снега, винаги можеш да се изпързаляш в безопасна близост до града, без да рискуваш, че някой ще те види. И без това ще има много малко хора в такова лошо време, а най-вероятно е изобщо да няма никой. Тогава ще си върнеш теглото и ще се тътриш последните неколкостотин метра, като се правиш на много изтощен. Ще си купиш каквото ти трябва и отново ще извървиш бавно и уморено неколкостотин крачки и после… — после пак ще се понесеш. Схващаш ли?
Всъщност през онази зима не му се наложи да прави това нито веднъж. От самото начало знаех, че преувеличава опасността от снега. А и никой не го видя докато препускаше по белите полета.
Септимус беше ненаситен. Трябваше да видиш изражението на лицето му, когато не валеше сняг повече от седмица или температурата се покачваше над нулата. Не можеш да си представиш как се тревожеше за състоянието и сигурността на снежната покривка.
Каква прекрасна зима! И каква трагедия, че остана единствена!
Какво се случи ли? Ще ти разкажа. Спомняш ли си какво казал Ромео точно преди да промуши с ножа си Жулиета? Едва ли, затова ще ти припомня. Той произнесъл думите: „Пусни жена в живота си и със спокойствието ти е свършено“.
Следващата есен Септимус срещна една жена на име Мерседес Гъм. И преди си беше имал работа с жени — той не е отшелник, нито чак такъв саможивец, но те никога не са означавали много за него. В това няма нищо лошо. В края на краищата аз самият съм бил жестоко преследван от много млади жени и никога не съм смятал, че в това има нещо лошо. Вярно е, че те често са ме притискали до стената и са ме изнудвали, но май се отклонявам от историята.
Септимус дойде при мен много отчаян.
— Обичам я, Джордж — каза той. — Луд съм по нея. Тя е пътеводната звезда в живота ми.
— Много добре — отвърнах. — разрешавам ти да походиш с нея известно време.
— Благодаря ти, Джордж — мрачно отвърна Септимус. — Но това, което всъщност ми трябва, е нейното съгласие. Не знам защо, но ми се струва, че тя не си пада много по мен.
— Странно — рекох аз. — Обикновено имаш приличен успех с жените. В края на краищата ти си богат, мускулест и не по-грозен от останалите.
— Мисля, че проблемът е точно в мускулите ми — каза Септимус. — Смята ме за дебелак.