Джордж изпусна дълбока винена въздишка от дълбините на това, което смята за своя душа, и каза:
— Ще затварят вече и е по-добре да ставаме. Плати ли сметката?
За съжаление бях я платил.
— Апропо, стари приятелю, можеш ли да ми заемеш една петарка, та да се прибера в къщи?
Да, отново можех, за съжаление.