Дионисий извърши всичко точно така, както трябваше, за да стане братовчед му един от "безсмъртните прилепи". След обряда те поставиха Роб на нара. Момъкът бе почти мъртъв, но тихите конвулсивни движения на гърдите му издаваха, че е жив, и че може би ще премине трудния момент. Те написаха на един лист какво трябва да направи на другия ден, след съвземането.
Дионисий, със скрита радост, се надяваше всичко да завърши добре, защото планът вече се бе зародил в главата му. Подъл план, както подобаваше и на неговата природа. Той знаеше силата на братовчед си, също и силата на графа. Примесени с неговата се образуваше една тройка, която спокойно можеше да обърне властта в стадото.
Понякога на Бургот много му пречеха някои душевни субстанции, намиращи се в черепа му. Те се пишеха за хрисими и невинни, а когато излитаха нагоре, искаха да се отърват от сребърните нишки, свързващи ги с кухината на черепа му. Но никога не успяваха. Законът на стадото бе изграден така, че никоя душа не можеше да напусне или скъса нишка с владетеля. Напускане можеше единствено да стане по желание на притежателя, придружени с огромни енергийни сътресения. Преминаването на душа от една в друга черепна кутия не бе просто и лесно. Сиянието, което се образуваше при прехода, се виждаше надалеч и те трябваше да внимават, защото то не бе разрешено от водача Арон ван Шхри. Наказанията се свеждаха веднага до изпълнение и по начало това го правеше самият Дионисий. Той трябваше да убие изменника и да разпредели завоеванията на жертвата помежду водача и високите особи.
Ксинтия и Дионисий бяха станали изменници, бяха направили скъпи за тях смъртни „летящи прилепи". Арон все още не знаеше, но ако научеше за това, той несъмнено щеше да използва Усмирителя. Усмирителят бе негово притежание и му бе даден от създателя на стадото. Това бе една субстанция на стар дух, която владееше всички възможни техники за парализа и разруха на сребърни нишки. С прекъсната нишка, „летящ прилеп" се превръщаше в труп, който бавно се разлагаше биологически и ставаше на земя.
Дионисий съзнаваше какво прави, но силната обич към братовчед му и жаждата му за власт надделя над парализиращия страх. Прехвърлянето на души също се наказваше строго, но той мислеше, че всичко е пресметнал много добре. А и видя силата и ума на графа. Щеше да ги използва, докато постигне целта си, а именно да стане водач на стадото. Дотогава трябваше да бъде приятел с графа и да се наричат тим.
В тайника на страноприемницата "Стария лъв" блеснаха електрически лъчи и сияния, които заслепиха и двамата участници в нелегалното прехвърляне на душевни субстанции. Отначало мислеха, че всичко ще се взриви и лъченията ще излязат навън, но после се успокоиха, като видяха как всичко се стопяваше при допира със стените. Тайникът бе солидно изпълнение на строители, събрани преди години от цяла Недерландия.
В черепа на Дионисий имаше най-малко осемдесет душевни субстанции на преди това убити смъртни, жители на страната лежаща под морското равнище.
След обряда грамадният мъж, получил необходимата развита част от братовчед си Роб, започна видимо да се превръща в "прилеп". Силното му тяло се трансформира в още по-мощно туловище на змиеподобно летящо влечуго. Той наистина бе най-внушителното същество от сорта на тези нови, земни изчадия.
Тогава те, графът и огромният Дионисий, сплетоха телата си. С поразително точно движение вдянаха острите върхове на техните опашки във вените на сребърните си змийски шии. От тях шурна кръв, но това не ги притесни ни най-малко, защото те имаха доста в запас. Когато и двамата едновременно достигнаха черепните кухини, острите опашни върхове се превърнаха в проводник за прехвърляне на душевните субстанции. Ярки светкавици продължиха да блестят и снопове светлина се сееше из ограниченото пространство на тайника. Мост, изграден от сребърни нишки, образуваше тунел от мъхеста материя.
Тогава граф де Мол, с помощта на жилото на опашката си, поведе разговор с душите, вътре в черепната кухина на Дионисий.
"Аз нямам много какво да кажа, само това, че тези, които са за доброто и честното в този живот, могат спокойно да изберат другия "затвор", поместен в моя череп. Освобождението е скоро и аз ви го обещавам ."