Наближаваха целта. На екрана лъчението се увеличи и цветовете добиха по-ярък оттенък. Сребърните субстанции се промениха видимо в златисто млечни сияния, а формата на телата започна да се разпада. Мъгла обзе целия екран. Границата бе достигната. Двете души бяха преминали в Отвъдното.
Мъжът в сферата потрепна. Лицето му придоби благи и меки черти. Явно спокойствие го бе обзело. Доброволецът Петер понечи да отвори очи, но все още не му се отделяше от преживяното отвъд.
— Петер, какво усещаш? Какво? Кажи поне дума? — тих звук се отдели от устните на Райдсма и тя добави. — Чуваш ли ме?
Изведнъж лицето му се промени и доби свиреп вид. Тялото му започна да се извива като на змия. Някои от скенерните проводници се отлепиха. Настъпи суматоха в лабораторията. Експериментаторките извикаха по фона дежурния компютърен техник. Екранът сменяше различни неясни картини. Мрежести очертания на множество дървета, вода и зеленина.
— Той се намира на ужасно много време назад в миналото! — установи техникът, изчислявайки с модулната таблица времето. — Може би ще ви се стори невероятно, но това е 5000 години преди Христа. Трябва да настроя екрана, а вие, скъпи, започвайте да се врете в мозъка му, иначе ни е спукана работата.
На екрана се появи ясен образ. Плитък залив, с прозрачна вода, обграден от джунгла и множество животни. За изненада на всички се появи не човек, а змия..., Анакондата!
— Значи твърдо линейната, научна теория се сгромолясва. Така и предполагах, а ето и доказателството — прошепна повече на себе си Йоманда.
*****
Научила за новите вести от "Дейли Телеграф", намиращата се в Лондон Александра, бе взела незабавно първия влак и се бе отправила към Холандия. След прегледа на видеоматериала, на който Петер бе превъплътен като анаконда, тя се замисли и тръгна към лабораторията. Пред входа на зданието множество фотографи и журналисти искаха да изкопчат някоя дума за взетото й участие в научната конференция в Лондон и за състоянието на съпруга й. На тази конференция Александра бе лектор. Разбира се, тя искаше с удоволствие да отговори на въпросите, но просто нямаше време за тях. От новините бе научила, че съпругът й лежи в дълбока кома и дори и двете специалистки не можеха да го извадят от нея. Тя бе загрижена за него и със сълзи на очи влезе в компютърната зала. Отправи се към сферата и го погледна. Петер лежеше спокойно, без никакво трепване дори на мускул по лицето му.
— Доктор Райдсма, какво сте направили с него? Къде е сега? — запита тя и понечи да отвори капака на сферата.
— Спокойно, Александра, всичко ще се оправи, само ни трябва търпение. Много зависи от програмиста Кейс де Граф. Той работи по новата програма и обеща, че утре ще е готов. Ако не лудне пак.
— Как така ще лудне? Вие ще го оправите, нали, докторке!? — в гласа й се чувстваше молбата на давещ се човек.
— Не ни позволяват от "Филипс"!
— Все пак, обещайте ми! — настоятелно ридаеше отчаяната жена и бършеше сълзите си.
— Добре, обещавам! — каза Райдсма и прегърна треперещата Александра, продължавайки с по-весел тон. — Слушай, има нещо интересно и се иска само твоето разрешение. Екстрено отпуснаха средства от американска Оклахома и в момента монтират втора сфера, с която ще можем и двама ви да следим на екрана. Разбираш ли! ?
— Да разбирам. .. и мен в кома значи!?
— Хей, на теб никога не ти липсва източноевропейският хумор, но не е така. Просто това не е кома, ами в този момент той е във вътрешна борба, а пък и дисковото устройство няма нужната бързина да преработи данните. Така поне обясни техникът.
— Искаш ли да опитаме във втората сфера с теб? — намеси се Йоманда. — Току-що съобщиха, че е готова за употреба.
— Ами да влизам — реши се набързо Александра и каза на ухото на докторката. — Да видим какъв звяр пък аз съм била?
— Какъвто и да си, то ти си най-милият звяр, когото досега познавам — прошепна, слагайки скенерите по тялото и, Райдсма.
*****
Боата следеше неотлъчно, но винаги от разстояние Анакондата. Имаше респект от нея, но същевременно и чувството, че трябва да се пази. Преди време тя бе свидетелка на борбата с Големия кайман и в последния момент се бе намесила. Тогава бе отвлякла вниманието му от вече умиращата Анаконда и го подмами из дълбочините на залива. Само тя знаеше за пещерата и се бе насочила към нея. Бе се изплъзнала от острите му шипове. След това незабавно се бе върнала към мястото на битката. Анакондата бе полумъртва, просната в тинята. Тогава тя я обвърза със силна хватка и я повлече към пещерата.