Два месеца Боата лежеше до нея и поддържаше телесната температура, като всеки път се увиваше около й. Искаше да я спаси. Разбира се, Анакондата не трябваше да знае това, инак би се разиграла любов и не се знаеше как ще свърши. След любов Анакондата винаги убиваше. И това Боата го знаеше. Обичта й бе голяма, но трябваше и да се пази. Затова, когато Анакондата започна да потрепва в тайната й прегръдка, то Боата напусна ложето. От разстояние следеше как любимата й се съживява и как тръгва на лов.
Боата също усети идването на стадото и се шмугна в листата до залива. Тя почувства Ягуара, който бе на Столетника, скокът върху сърнето, битката с Анакондата, идването на Големия кайман. Бе в непосредствена близост и трябваше да се намеси. Искаше пак да спаси любимата, с която желаеше така страстно любов. Любов, която не можеше да се осъществи, но любов, която бе нейния живот.
Шипът на каймана, забил се в туловището на Анакондата, се прекърши под яката хватка на влязлата в борбата Боа. Бързата й намеса промени изхода на битката, но само временно. Анакондата бе зашеметена и с последни сили стискаше двете огромни челюсти на крокодила. Ако не ги бе улучила с примковата хватка, отдавна да бе разкъсана на парчета. Шипът й причиняваше болка, но след намесата на Боата, тази болка секна. Огромната змия усети намесата на друго същество и то намеса в нейна полза. Боата не можеше повече да се прикрива и явно се омота около корема на каймана, с риск да бъде разкъсана от острите му нокти. Анакондата разбра всичко и като че ли й се вляха нови сили. Любовта й към Боата отдавна се таеше в нея, но също и желанието да я изяде след това. Сега си казваше, че ако спечелят битката, то ще я остави жива. Само да победят.
Големият кайман не бе вчерашен, а и не случайно името му бе Големият. С рязко движение той разпра, със свободния си крак, корема на Анакондата, след което започна да търси Боата. Но Боата бе хитра. Почувствала лигавия корен на Столетника, тя го обхвана с опашката си и го насочи към крака на крокодила. Той замахна силно и това, което искаше хитрата змия се получи. Кракът му се заклещи между корените на Столетника и дори силата, която притежаваше, нямаше да може да го спаси. Започна да се върти лудешки, за да се освободи, но това още по-силно затягаше заклещения му крак.
Змиите, усетили края му, отпуснаха смъртоносната хватка и се устремиха нагоре към повърхността. Анакондата, с разпран корем, имаше малки шансове да оживее и полужива се остави на Боата да я повлече из плитчините на залива.
*****
На двата екрана образите като че ли бяха едни и същи. Разликата се състоеше в това, че събитията се виждаха под различен ъгъл. Като че ли две камери снимаха един и същи филм. Случката и времето бяха едно. 5000 години преди Христа. Изводите, които направиха двете научни експертки, съвпадаха с предварителната теория, която те защитаваха от години. Доказателства досега никой не можеше да поднесе и затова скептичните научни среди се подсмиваха и казваха, че това са само фантасмагории. Те, както и всеки земен разбира се, вярваха само на очите си, а не на приказки и предположения. Но сега всичко се обръщаше с главата надолу. Доказателствата бяха налице и щяха да запушат устата на твърдо мислещите.
— Дори и преди толкова много години те са били пак заедно, въпреки разликата в сортовете — отбележи Йоманда, гледайки задълбочено в монитора. — Интересно нещо е любовта. Врагове в джунглата, а така да се обичат. Дали е било така винаги с тях?
— Сега идва интересното, може би .. . — не можа да се доизкаже докторката, защото това, което се виждаше на екраните, бе необикновено. — Петер е Анакондата и като че ли умира. Душевната му субстанция е над неговото тяло, а може би този път ще прескочим и зад Границата — надежда бликаше от очите на Райдсма.
*****
С огромни усилия Боата завлече Анакондата на безопасното място в пещерата, там където два месеца се бе грижила за нея. Всеки допир с тялото на умиращата змия пораждаше в нея любовна тръпка. Както и преди, Боата се омота плътно о туловището й и започна да предава своите биотокове. Част от живителните й сили преминаха в Анакондата. От разпрания корем на тежко ранената змия се стичаше на талази слузесто вещество, примесено със синя, мръсна течност. Боата чувстваше, че настъпва краят на любимата, но все пак, с непоколебимо желание за любов продължи процеса на всеотдаване.
За миг Анакондата потрепна и помръдна. Тя осъзна веднага любовната тръпка. Обвилата я Боа също усети, че дългоочакваният момент е настъпил. Двете змии се вляха една в друга, притиснаха още по-силно своите тела и предсмъртната любовна оргия започна с пълна сила.