За Боата това бе най-великолепното преживяване, случвало се някога в нейното съществуване.
Анакондата се отпусна. Боата знаеше какво може да се случи след физическото удовлетворение. Решително влезе с опашката напред в разпрания корем на любовницата си. Тогава се получи все пак това, от което тя се страхуваше. Анакондата я погълна с широката си, изпълнена с остри зъби уста. Оттам нищо не излизаше живо. Гърчовете на доскоро любещите се змии се превърнаха в последни конвулсии. Смъртта настъпи едновременно и за двете.
*****
— Пак умряха заедно! — със замислен поглед промълви Райдсма.
— Наблюдавай душите на змиите, пардон, на Александра и Петер! Докторке! — възторжено извика Йоманда. — Очертанията на субстанциите са във вид на влечуги.
И наистина, на екраните ясно се очертаваха сребърните души на две змии, във формата на полупрозрачна материя, които се бяха устремили нагоре към Границата.
Границата с Отвъдното този път се появи сравнително много бързо. Ясното сияние предвещаваше нейното приближаване. Екраните се изпълниха с ярка светлина и субстанциите на змиите се разпръсна в плътна мъгла. Компютърът се задъхваше. Екраните побеляха. И този път не успяха да видят Отвъдното. Явно трябваше да се изчака Кейс де Граф с направата на новата програма.
Двамата съпрузи поставени в сферите отвориха очи едновременно и озадачено се погледнаха. Екстрасенските веднага се отправиха към тях. За по-плавното преминаване в действителността бяха необходими и техните способности.
Проститутката
Тогава тя се свести и потръпна. С много, много воля омайната и пленителна млада жена започна да дълбае с ръце в твърдата земя. Цената на това начинание бе спасяването на живота й.
След като Фелисия бе пропаднала по невнимание в едно от пещерните образувания на Голямата Монтана, тя лежа в безсъзнание няколко часа ни жива, ни умряла. Кухините представляваха дълбоки дупки в земята и бяха разпръснати из цялата величествена планина. Долу в подножието се бе разпрострял златарският, новопостроен град Нова Монтана. Треската за жълтия метал, обзела по-будните новодошли пришълци на Америка, си казваше думата. Борбата за парче злато бе безмилостно жестока.
Току-що пристигналата от Стария континент Фелисия не знаеше много за жестокия живот на Нова Америка. Тя си спомни за двумесечния принудителен престой в меките сатенени завивки на Мадам Сошо от едноименния вертеп "Сошо" в Париж. Изгрялата й звезда на най-търсената девица-проститутка, обаче едва не й струваше главата. Затова и избяга в Дивия Запад.
Изтънчени господа от най-отбраното тогавашно общество посещаваше "Сошо". Цената за един ангел често надхвърляше и най-дръзките представи за платена работа, но качеството пък бе на висота. Самата Мадам бе работила години наред като проститутка в бранша и владееше до съвършенство тънкостите на професията. Знанията й се разпростираха много добре и в мръсната страна на занаята. Покварата и всички лукави методи също се числяха към аксесоарите й. Връзките й, както във висшето общество, така и в подземния свят на Париж бяха еднакво силни. Подборът на нейните ангелчета бе част от тъмната страна на високия залог в живота й. Мадам наемаше бивши клиенти на вертепа, убийци по призвание, за търсене на красиви и надарени момичета. Отвличанията бяха отличителна черта на доставките. Живата стока пристигаше в замъка й, извън Париж, и там момичетата биваха обработвани с жестоки способи за предстоящата им работа като проститутки. Самата Мадам преди три-четири десетилетия бе изпитала тези способи върху себе си и сега искаше да си върне на света. Затова тя бе безскрупулна и нагла.
Един от наемните убийци бе Маркизът. Прякорът му имаше нещо общо със самата титла, защото той бе издънка от известния благороднически род Дю Боа. Отхвърлен от фамилията, заради увлечението му по жени и побоища, той бе хванал лошия път на покварата. Физиката му напълно отговаряше на изискването за наемен убиец. Дори и четиридесетгодишен той имаше мускули, от които всеки противник потръпваше. Не случайно бе страшилището на Париж.
Фелисия, израснала в обикновено, френско, селско семейство, безгрижно бе обикаляла полянките в околностите на Лил и безброй пъти се бе наслаждавала на залязващото слънце, заедно с приятелката си Жана. Красотата на Фелисия тревожеше родителите й. Девойката растеше и формите й подлудяваха всички в селото. Надарена с пищни гърди и високи бедра, грациозна в движенията си, тя наподобяваше лебед, излитащ в неизвестното.
Много момци от тази част на Франция жертваха несгодите по пътищата само и само да зърнат омайната Фелисия. Предложенията за женитба бяха неизброими и всеки момък я искаше. Родителите й също желаеха по-скоро да се омъжи, за да мирне околността и да не се говори толкова за тях. Високият морал в семейство то бе дал своя отпечатък в държанието на девойката. Тя излизаше само с нейната приятелка и се пазеше от прииждащите на талази кандидати.