Разбира се, приказките за цветето достигнаха и до Париж и Мадам веднага бе изпратила Маркиза да разузнае, що за слухове се носеха из Лилската околност?
На сутринта той бе впрегнал каляската с осемте коня и настанил се в мекото канапе, бе заповядал на кочияша да тръгва за Лил.
Валеше като из ведро. Близо седмица не спираше проклетият му дъжд и това задържаше придвижването му. Пиенето на кралското вино държеше скуката на разстояние от Маркиза. При пристигането в Лил той се настани в страноприемницата "Хубавата Франсоа" и му трябваха няколко часа, за да изтрезнее.
На другата сутрин се бе преоблякъл като обикновен селянин, яхнал един от конете си, въоръжен до зъби под селската роба. Пристигна сравнително бързо в селото на Фелисия и се ориентира в правилна посока към дома й. Изчака я да се появи. Първата мисъл, която го обзе след като я видя бе: "Невиждана красота! Тази девойка ще е моя завинаги!"
Фелисия, нищо неподозираща, се усмихна към него и задържа погледа си по-дълго, отколкото го правеше към другите момци. Маркизът изглеждаше наистина много добре, дори в селската роба. Въпреки леко посивелите дълги коси, чарът му се открояваше с пълна сила. Едрото му тяло бе така добре сложено, че красавицата неминуемо потрепера. Женското в нея заговори.
Бащата и майката наблюдаваха от прозорчето. Майчиното сърце се бе свило, предчувстващо лошото да идва. Бащата усети в Маркиза нещо неестествено, което му подсказваше, че в този великан се крият неимоверни сили и лоши помисли към неговото цветенце. Чарът на появилия се мъж бе само една маска, с която мръсникът често си служеше.
Така и стана. Маркизът веднага пристъпи към действие и с обаятелния си глас каза:
— Бонжур, мадмоазел! Радвам се да видя цветето на Северна Франция.
— Очарована съм от комплимента, но цветето е още малко — усмихна се Фелисия и продължи пътя си с разтуптяно сърце.
Тогава се случи нещо много бързо и изненадващо за всички присъстващи там. Маркизът пришпори коня си и с ловко движение се извиси над Фелисия. Грабна я като хищна птица и я запокити отпред на седлото. Няколко момъка, наблюдаващи отдавна силния мъж, веднага се спуснаха към него, като се надяваха бързо да освободят девойката и да спечелят сърцето й.
Бащата, видял да отвличат собствената му рожба, също се спусна към конюшнята за бързия си кон. Преследвачите бяха около дузина и в надпревара последваха похитителя, като надеждата се таеше у всеки пръв да настигне нежното цвете, отвлечено от хищния натрапник.
Досега се случваха чести побоища помежду момците, но никога не се стигаше до убийства. Счупените носове бяха редовните изходи от двубоите. Сега те се бяха обединили веднага срещу новия и непознат конкурент, въпреки че той превъзхождаше всеки един по сила и физика, но пък селската роба им говореше, че е като тях. Просто селянин.
Фелисия, здраво притисната, се чудеше какво да мисли. Дали е добре, че най-после се яви рицарят на нейния живот, дали е лошо, че така неестествено стана всичко?
Взел известна преднина пред групата преследвачи, Маркизът завърза здраво жертвата си за седлото и без да иска откри пред нея множеството оръжия под робата. Девойката усети чак сега измамата и изпищя неистово. Жестокият наемен убиец я удари не много силно, но достатъчно да я прати в безсъзнание и продължи вече без да чува писъците й.
Почти настигнат от младежите, той спря изненадващо и скочи с лекота на земята. Едно подсвирване бе достатъчно, за да разбере конят, че е необходимо да галопира с товара на гърба си към близката горичка и там да изчака господаря си.
Момците обградиха в кръг смеещия се подигравателно чужденец. Битката започна така светкавично, че двама от младежите паднаха веднага, покосени от забитите в гърлата им остри ками, излетели от робата на обградения. Точните движения на Маркиза не позволиха на останалите да направят нищо друго, освен да се стъписат и отдръпнат. Рукналата кръв от гърлата на двамата парализира дори мисълта на нападащите. С кръвожадна сеч, обученият до съвършенство наемник сееше смърт при всяко съприкосновение с противник. Няколко скока и салта разпердушиниха групичката и от нея останаха само трупове с разсечени вени. Отвсякъде шуртеше кръв. Никой не се избави от смъртта.