Второ подсвирване на Маркиза бе достатъчно, за да разбере послушният му кон, че всичко е приключило както обикновено, в полза на господаря.
При видяната гледка Фелисия, току-що съвзела се, отново изпадна в безсъзнание. Това разбира се, улесни Маркиза, а също и галопа на коня. По пътя за Лил те продължиха вече необезпокоявани от никой.
Бащата на красавицата пришпори коня си и последва групата, но когато пристигна на мястото на сечта, то той просто не повярва на очите си и съзнанието му се помрачи. Падна мъртъв.
Маркизът стовари полуживата девойка по тъмно в страноприемницата и веднага впрегна каретата. Кочияшът, предан до смърт на Мадам, разбрал спешността на операцията, скочи на мястото си и потеглиха със скъпия товар. Бързината трябваше да заличи следите на убийствата. Париж бе спасителния пристан.
Замъкът на Мадам Сошо. Това бе един стар замък с високи кули, обграден отвсякъде с вода. След като забогатя достатъчно, Мадам Сошо де ла Морз, видя в него единственото място за изпълнението на пъкления си план, а именно да отвлича цвета на красотата на Франция и да печели много, много пари. Тук щяха да бъдат обучавани жертвите от закоравели и изкусни любовници, доскорошни нейни клиенти. Така бе правено с нея, така трябваше и тя да прави. Против човешката воля. Тогавашната съдържателка на вертепа, Мадам, на име Франсис, бе използвала един силен арабин, за да я изнасили и я бе поставила в ролята на най-красивата и търсена проститутка.
Възмущаваше се, но нямаше начин, трябваше да търпи и чака своя час. И той дойде. Сошо издебна една нощ Мадам Франсис и хладнокръвно я закла. Прехвърлила вината на арабина-изнасилвач, тя се бе освободила и от двамата. След това пое публичния дом и реши да си отмъсти на света.
Чула звука от тракащата карета Мадам Сошо с любопитство излезе навън, за да я посрещне. Това, което се появи пред очите и, надхвърли всички очаквания. Никога досега не бе виждала такава красота, такова изящество. Младата Фелисия, овързана със здрави въжета, бе хвърлена грубо от кочияша върху каменната настилка,. Ужас се четеше в очите й след всичко преживяно досега. Отвличането и особено зверското избиване на младежите от Лилската област се оказа пагубно за нея.
Разбира се, Мадам Сошо знаеше как да постъпва в такива деликатни случаи и се сопна със злобен тон към кочияша:
— Ей, говедо, как си позволяваш такава грубост с това нежно девойче!? Веднага я развържете!
— Но, Мадам...? — заоправдава се кочияшът, но тя го заудря с бича, който носеше винаги със себе си.
— Не искам да чуя и дума от теб, Гритфилт! Вие сте зверове! — продължи тя, намигвайки на Маркиза.
Изглежда Фелисия се довери на жената и я прегърна треперейки, но чувайки обръщението "Мадам", се досети къде се намира и попита:
— Добра жено, къде съм и какво означава всичко това?
— Скъпо дете, ти си в Париж и отсега нататък животът ти ще се промени. Ще станеш много богата, само ако ме слушаш добре, разбира се — отпусна прегръдката тя и продължи сухо към Гритфилт. — Сега я заведи в стаята на Лучия и тази стая ще стане временно нейна.
Близо месец Мадам й обясняваше неизбежността на положението, в което се намира. Къде със заплахи, къде с психически тормоз, властната собственичка на замъка й показа, че връщане назад няма.
*****
След няколко дни Фелисия трябваше да бъде преместена в публичния дом на централната парижка улица. От разговорите Мадам разбра, че момичето още е девствено и това разбира се, вдигаше стократно цената. Първият, който щеше да е с нея, трябваше да плати цяло състояние за това си удоволствие. А ако бяха няколко..., тогава? Пъклен план се зароди веднага в главата на Мадам. Цената можеха да платят само четирима властници, които посещаваха скрито нейния бордей. Това бяха градоначалникът, племенникът на испанския крал и още двама маркизи, които владееха пазарите на Франция. От предварителната уговорка стана ясно, че и четиримата я искаха едновременно, независимо от цената. След тайния оглед в замъка те се бяха побъркали по нея. Дори кралският племенник бе заявил, че ако прелестната девойка е от благородно потекло, то той би я направил негова жена.
Денят, в който трябваше да се премести, Фелисия запомни много добре. Никога нямаше да забрави този злокобен ден.
След настаняването й в най-просторната или така наречената Оранжева стая, тя се чувстваше доста напрегната. Тогава Мадам я представи и на четиримата сластолюбци. Всеки един от тях бе платил по куп пари, достатъчни Мадам да си купи още по-голям замък.
Условието бе Фелисия да бъде едновременно и на четиримата. Маркизът бе научил от Мадам, че само лисото градоначалниче ще бъде тази нощ с девственицата, и че той ще трябва да охранява дома от случайни любопитни посетители, но за подготвената от сводницата зверска оргия, никой нищо не бе му казал. Учуди го много и решението на Мадам да затвори дома и дори самият той да не се качва нагоре към Оранжевата стая. Защо?