Четворката пристигна и понеже бяха платили много, ги посрещна лично Мадам откъм уговорения заден вход. Само градоначалникът мина за заблуда през централната врата, охранявана от Маркиза.
Като глутница вълци те връхлетяха в Оранжевата стая, където Фелисия, треперейки, се бе сгушила на леглото. Четиримата разхвърляха скъпите си пелерини и започнаха да се събличат. Останали и без долни дрехи, те заразмахваха вдървените си членове и настървено налетяха върху нежното момиче. Започнаха да късат леката пижама и така я разголиха, че по тялото й не остана никакво бельо. Тогава те се стъписаха от пищността на това изящно създание. Гърдите й бяха вирнати нагоре. Тънкият й кръст, като че ли щеше да се прекърши, задните й части, така издадени и заоблени, бяха обляни от мека, кадифена кожа. Загарът получен от многото излизане на слънце и къпане в бистрата рекичка, намираща се до бащините й ниви, я правеше така желана. Светло сините й очи обаче бяха изпълнени със страх. Русата й коса, увила се около талията, се заплете в ръцете на едновременно опипващите я мъже.
Всичко бе така необикновено за нея, че тя нямаше дори въздух в гърдите си, поне да извика или да простене.
Метнаха я на голямата спалня и пръв градоначалникът се намъкна между краката й. Остра болка я сряза и тя изпищя, като че ли някой я бе разрязал с остър нож. Тогава струйна кръвта. Тя се уплаши и изпадна в безсъзнание. Когато се свести един от изнасилвачите бе пъхнал члена си в устата й. Едновременно с това той облизваше кръвта, която се бе спекла по топките на градоначалника. Останалите я лижеха навсякъде и помъркваха от наслада. Всеки един от тях бе минал по два пъти между краката й. Тя не усещаше нищо, само й бе страшно лошо и й се гадеше. Започна да повръща и пак загуби съзнание.
Маркизът обхождаше около вертепа и погледът му бе само нагоре към Оранжевата стая. След отвличането нещо се промени в него. Той бе болен от любов по Фелисия. Мадам не му позволяваше да се доближи до нея, защото го познаваше и знаеше, че може да провали всичко замислено.
Сега се чудеше дали да не нахлуе в стаята и да я грабне, преди този зъл и властен градоначалник да я опетни. Той мислеше да я отвлече повторно и да забегнат накрая на света. Но не смееше. Знаеше силата на Мадам. Една стъпка срещу нея и го чакаше бесилото. Затова трябваше да изтърпи само тая нощ. Надяваше се малкото лисо човече да не може да си свърши работата. След тази нощ Мадам му бе обещала красавицата да бъде негова.
Когато дойде на себе си Фелисия се огледа и с уплаха видя как един от изнасилвачите бе извадил от една торба остър кол и го бе насочил между краката й. Другите трима я държаха здраво и се смееха истерично. Тогава тя изпищя толкова силно, че звукът раздра стаята и Маркизът го чу.
С бързината на светкавица той се спусна нагоре към Оранжевата стая. Вратата бе залостена, но за силата, която притежаваше, това не бе препятствие. Разцепил я на трески, той нахлу вътре. Неочакващ четирима изнасилвачи, Маркизът замръзна на място.
Колът насочен към Фелисия промени веднага посоката си към влезлия нахалник. Стъписването на Маркиза обаче не трая дълго. Трениран от какви ли не китайци и майстори на бойни изкуства, той хвана летящия към него кол и с изкусно движение го заби в стомаха на градоначалника. Кръв обля ръцете на стискащия кола дребосък. От гърба му се показваше острието, заедно с няколко пласта откъсната кожа.
Другите трима се спуснаха срещу нападателя, усещайки че без бой няма да се размине. Налетяха на един път и това бе тяхната грешка, защото с висок и мощен отскок Маркизът нанесе саблени удари в гушите на двамата, а третия със силен удар на крака го накара да се превие от счупване на гръбнака. Такова светкавично развитие дори и той самият не очакваше, защото и четиримата бяха добре тренирани мъже. Но не всичко бе приключено така изведнъж.
С двойно салто племенникът на испанския крал го върна в действителността. Жилав и силен бе този застаряващ момък. С удар в гърдите той накара Маркиза да отстъпи. Движенията на ръцете му наподобяваха въртяща се вятърна мелница. Маркизът едва смогваше да се отбранява. Отскок отляво и силен удар го повали до тялото на полуживата Фелисия, която наблюдаваше с невярващи очи. Зашеметен, той изпусна координацията на движенията си. Плътна мъгла, като пелена, се спусна пред очите му.