Ловкият противник осъзнал, че великанът е в безсъзнание, се приближи да го умъртви окончателно. Спусна се, вземайки нож от запокитена ножница и тъкмо да нанесе последния убийствен удар, почувства режещ предмет да пронизва гърба му.
Фелисия, с последни сили, бе изтръгнала кола от убития вече градоначалник и с яростта на ранена тигрица го заби в гърба на испанеца. Той простена и се свлече до Маркиза.
Очите на девойката с ужас гледаха четирите кървави трупа на изнасилвачите. След миг тя се свлече и тупна до тялото на спасителя си.
И двата екрана помътняха едновременно, но този на Александра, за изненада на докторката, бе с няколко минути по-рано замрежен.
— Това значи, Йоманда, че Александра е Маркизът. Не мога да повярвам — с лека усмивка каза Райдсма. — Сегашната жена е била в миналия си живот мъж.
— Невероятно!
— Но да видим по-нататък! Кейс програмистът все още не е готов с новата програма, а дотогава поне да видим още нещо от превъплъщенията на тази чудесна двойка.
Екраните започнаха отново да се пълнят с бистри образи. Явно Маркизът и Фелисия идваха в съзнание.
*****
Изнемощели, двамата отвориха почти едновременно очи. Силният Маркиз осъзнал какво е направила Фелисия за него, я взе в обятията си и целуна нежно по окървавената буза. Тя заплака.
— Да се махаме, скъпа, от този вертеп. Ако научи Мадам и двамата ще ни прати на бесилото — прошепна Маркизът в ухото й и продължи. — Тази нощ заминава един платноход за Новия континент, за Америка. Каза ми го Жорж, моя довереник. С него ще бягат и няколко обявени за издирване и за бесило.
— С теб ще замина и на края на света, погубителю и спасителю, мой! Само не знам, дали ще имам сили за това?
Маркизът заобиколи дома, носейки на ръце красавицата. Тъмнината ги обзе изцяло и те се изгубиха на път за реката Сена.
*****
Фелисия се сепна. Спомените, които бяха нахлули в главата u бързо направиха място на действителността. Ровейки пръстта, тя напипа някаква огромна, хлъзгава и влажна опашка. Да, опашка на животно. Но какво животно може да има под земята с такава огромна опашка? Девойката се ужаси от мисълта, че това сигурно е "гойка".
От местните индианци бе чувала, че тук в Голямата Монтана се появявали такива същества и трудно би могъл някой да се изплъзне, без да бъде разкъсан. Легендата казвала, че "гойките" били слугите на Лошия дух на индианско племе. Носеха се също слухове, че те били нощем духове, а през деня се заравяли дълбоко в земята и там пирували. Но как? Никой не знаел.
Земята потрепера от изправянето на съществото. Пещерата, в която бе пропаднала Фелисия, не бе много голяма и животното почти я изпълни. Младата жена се сви в един от ъглите и зачака последния си час. Изправило се вече в цял ръст, тя можеше добре да го разгледа. Високо два човешки ръста, с люспеста кожа. Осем крайници, като на крокодил, завършваха с пет човешки пръста и много твърди остри нокти. Туловището бе на алигатор, но с мускули като на жребец. Опашката бе хлъзгава и с остър шип. Главата с два рога, излизащи от големи слонски уши. Сплъстената коса падаше над огненочервени очи. Изненадващо бе, че лицето му имаше човешки черти, които u напомняха за някой. Но за кой?
Мислеше, че сънува, когато чу "гойката" да говори с човешки глас:
— Доста те следвах и под земята, и във въздуха, моя любов, но те намерих най-после!
Тогава тя позна гласа и лицето на звяра. Това бе градоначалникът на Париж, когото Маркизът уби, за да я спаси.
— Да, точно така, аз съм самият градоначалник. След като умрях от кола, който ми заби проклетият наемник, аз дълго бродих над тялото си и над пищния Париж като дух. Разбира се, долните ми страсти не ми позволиха да премина Границата на Отвъдното. Пътувах дълго над океана и те следвах. Тук в Америка ме хванаха "гойките". Нощем те са духове, а денем са това, което ме виждаш сега. Това е наказание. За да преживяваме като зверове, то ние трябва да убиваме и да носим душите на "майката-гойка". Тук разбрах, че има място за съществуване и то близо до теб. Много съм щастлив, че най-после те намерих.
— Това е сън! Това не е възможно! — разтърка очи Фелисия, но действителността остана непроменена.
— Сега, скъпо същество, не знаеш колко съжалявам, че така постъпих с теб. Все пак аз съм този, който ти отне девствеността. Просто не трябваше да те деля с другите трима, които също са тук, под земята, но в момента спят при Майката.
— Тогава ме измъкни оттук, за да го докажеш — промълви Фелисия, с надежда че ще й се размине.
— Добре, но знай, че ти си първата земна, която се е разминала със смъртта. Ако научи Майката, ще ме зарови за половин век още по-надолу, в магмата — каза тъжно "гойката" и с рогата си направи такова завихряне, че за броени секунди се образува тунел под скалите и по този начин излезе на повърхността.