Девойката се бе хванала за опашката на животното-получовек и се намери заедно с него навън. Слънцето грееше с неотслабваща сила.
Зеленината вдъхна нов живот на Фелисия. Но така и не видя кога и накъде изчезна "гойката". Светлината убиваше този род същества, затова звярът бе се постарал начаса да се потопи в дълбините на земята.
Младата жена стана, олюлявайки се. До нея лежеше голяма буца. Така и щеше да си замине, ако не се бе спънала от нея. Метал! Това е метал, защото бе прекалено тежък, за да е пръст. Разгледа го и го почисти. Злато? Да, чисто злато! Това бе дело само на "гойката". Но защо?
Красавицата се огледа. Никъде не се виждаше жива душа. Зарови огромната буца злато с помощта на един остър кол и постави кръст на няколко крачки разстояние. До мястото, където копаеше Маркизът имаше доста път, а буцата злато бе прекалено тежка, за да я носи, затова и постъпи така. Тръгна си бързо, за да разкаже на любимия си невероятната случка. Надяваше се да го свари там.
*****
Маркизът се просна на пепеливия под и от устата му рукна кръв. Ударът на Сивия Бен наистина бе професионален, но не и достатъчно силен, за да срази великана-французин, носещ името Маркиза. Поваленият, широкоплещест боец се изправи и подскокна с присъщата за него пъргавост. Скокът, който бе тренирал много години, бе почти перфектен. Използваше го за нанасяне на саблени смъртоносни удари. С грациозен пирует Маркизът се намери зад не по-малко физически силния Бен. Темето му бе оголено и французинът само чакаше да се обърне, за да нанесе специалитета си, сабления удар. Бен не се забави. Инстинктивното му обръщане бе нормална реакция на стар боец, но той не бе очаквал чак толкова висок отскок и такъв сложен пирует от противника си. Вече бе късно за някаква друга реакция. Ударът бе смъртоносен. Гръклянът на Сивия Бен се прекърши и главата му увисна на плещите. Строполи се и умря без дори да гъкне.
Залаганията продължиха с още по-голяма настървеност. Забогателите златотърсачи намираха удоволствието в тези залагания, наречени "Спартанската смърт". Наистина входната такса бе соленичка, защото всичко това бе незаконно. Не всеки можеше да си позволи да наблюдава двубоите. Повечето схватки завършваха със смърт или доживотно осакатяване. Бойците на терена бяха или закоравели професионални побойници, или наемни убийци, затънали в дългове, на които не оставаше нищо друго, освен да опитат или да победят и да станат веднага богати, или да умрат.
Маркизът не бе намерил този ден и следа от злато в дупката, която му бе отредена. Отчаянието го бе притиснало. С Фелисия се бяха разбрали, той да копае, а тя да пообиколи околността, за да търси някоя жила по планината. Бе я предупредил да внимава с пещерните кухини на Голямата Монтана. Също така й бе обещал, че няма да участва в "Спартанската смърт", но явно безизходицата бе надделяла, а и мислеше, че до залез слънце ще се прибере. Публиката го аплодираше и го зовеше да продължи. Разбира се, ако знаеше кой противник ще му се падне, би продължил. Правилата бяха обаче такива, че противниците се представяха едва на тепиха и то с жребий.
Всеки от залагащите знаеше за руския богатир Миша и всеки знаеше, че досега той бе издържал вече месеци наред на безпощадната борба. Забогатял предостатъчно от тези победи, богатирът идваше все по-рядко, но не се знаеше кога и това държеше в напрежение и публиката, и участниците-спартанци. Само при мисълта, че ще се изправиш пред него, пред сигурната смърт, ти се смразяваха мускулите и двубоят бе предрешен.
Маркизът го бе виждал само веднъж, в първия ден на пристигането си, в бара на Дулфин Спинкс и тогава наистина бе потръпнал. Богатирът също го бе изгледал, защото може би с него бе и Фелисия. Неминуемо щеше да се стигне до схватка, но къде и кога, това все още бе въпрос на време.
Маркизът реши да продължи, съблазнен от леката победа над Сивия Бен, а и се надяваше да му се падне някой лесен противник. Беше му повече от ясно, че с копаене няма да забогатее скоро и оповести с ясно красноречив жест на ръката си, че ще продължи.
Овациите и свирканията се засилиха до такава степен, че той започна да се смущава. Никой друг не бе в състояние да взриви така публиката, освен само един. И това бе руската мечка Миша. И наистина той се появи на тепиха.
Истинска мечка в човешки образ. С две глави по-висок от Маркиза и два пъти по-широк, с огромен обрасъл корем, яки зверски крака, които здраво държаха двестакилограмовото туловище.