Фелисия веднага позна мястото, където бе паднала в пещерата. Посочи на спътника си тунела, който бе така фино оформен, като че ли някой го бе шлифовал. Стопената земя наподобяваше на застинала магма, изтекла от вулканично изригване. Маркизът никога досега не бе виждал подобно природно явление и започна да вярва на брътвежите на красавицата до него.
— Значи това е тунелът направен от "гойката"? — каза той, попипвайки страхливо загадъчния отвор.
Тунелът, идващ от дълбините на Голямата Монтана, изведнъж потрепна и купчинка спечена пръст се понесе надолу.
— Тук, в тази кухина бях паднала и съществото ме спаси, правейки този отвор. Как ли го е направило? Дали е заровено още долу или е някъде другаде? — задаваше си сама въпроси Фелисия
— Би било интересно да го видя и аз — прошепна u Маркизът и продължи. — Но ти казваш, че това е градоначалникът на Париж, на когото забих кола в гърба, нали?
— Да, той е! Само да му бе видял гадното лице!
— Е да, но той ти е спасил живота в тази пещера. Искал е да бъде с теб квит .. ., може би!?
— Може би!?
В дъното на тунела се дочу слаб шум, на който само мъжът обърна внимание.
— Тук някъде трябва да е буцата със златото— радостно викна Фелисия, намирайки кръста, който бе направила за знак.
— Малко по-наляво, скъпа. Там има следи от заравяне.
— Дай ми тогава лопатката и се приготви за изненадата! — каза тя и понечи да вземе късата лопатка от кръста на Маркиза, но той нежно й обясни, че това е мъжка работа и започна да разравя сам нетърпеливо рохката земя.
Тогава мъжът дочу пак същия тъп звук, идващ от тунела, но не му обърна достатъчно внимание и продължи да копае. На третата копка понечи да хване предмета, който се беше появил. Двамата ахнаха едновременно, след като видяха на мястото на златната буца, не нещо друго, ами кървавия остър кол, с който бе убит в Париж градоначалникът.
— Каква е тази лоша шега, Фелисия? Ти явно. .. — изрече Маркизът, но не можа да довърши, защото над него се бе извисила в цял ръст "гойката".
Забила острия си шип в мръсния кървав кол, тя го развъртя над главата на Маркиза и понечи да го забие в гърлото му.
— Маркиз Дю Боа, ти се хвана на лъжата на моята красавица — язвително излетя странен, гърлен звук от пришкавата уста на изчадието.
— Моята красавица!? — изрече Маркизът и със заучено движение отби с лопатката насочения към него кол.
Колът се плъзна и заседна в острия край на лопатката. Това приближи двамата противници и Маркизът едва не падна от вонята, излизаща от гърлото на странното и ужасно същество. В лицето му той наистина позна градоначалника на Париж. Очите на полузвяра-получовек блестяха и издаваха жажда за кръв.
Преследващият ги Флетчер се появи тъкмо, когато "гойката" бе повдигнала противника си във въздуха, заедно с кола. Късият Флетчер усети, че ще припадне при тази необикновена гледка. Той също бе слушал за "гойки" и знаеше, че тук прошка няма да има. Искаше да се обърне и да побегне с все сила, но краката му не се подчиняваха. Ужасът го бе вцепенил и той падна подкосен на земята.
Битката бе, разбира се, неравностойна и Маркизът я усещаше. Колът този път го достигна и разпра кожения панталон. Кръв рукна от крака му и "гойката" се приготви за нанасяне на решаващия удар.
Тогава Фелисия се хвърли върху грозното същество. Осемте ръце, с човешки пръсти, запокитиха кола, който полетя във въздуха и със страшна сила се заби не къде да е, ами в корема на вцепенения от ужас Флетчер. Изцъклените му очи привлякоха вниманието на чудовището. "Гойката" не очакваше така да завърши летежа на кола и се спусна към умиращия Флетчер, носейки на гърба си Фелисия. Издърпа кола от корема му и се огледа за Маркиза.
С бързината на светкавица, французинът се стрелна към тунела. Само там виждаше единственото спасение и се плъзна по полираната повърхност. Намерил се на дъното, в просторната пещера, той се огледа и забеляза още няколко такива тунела. Случайността го отърва от идващия върху него кол, хвърлен от "гойката". Острието се заби на педя от крака му и влезе дълбоко в твърдата скала.
Здраво хваната от звяра, Фелисия се мъчеше да се освободи. Всеки неин опит завършваше с остра болка, причинена от триенето с шиповете, врасли в люспестата му кожа.
Заедно с лепнатата за гърба му красавица, чудовището се спусна по тунела. Тупнаха до забития кол. От Маркиза и следа нямаше. Той бе поел в едно от разклоненията водещи надолу, а може би и към ада. Всичко около него се въртеше и мракът се настани в цялото му същество.