След време, което не можеше да се определи, Маркизът бе тупнал в нещо като течност, но по-гъста от вода. Започна да потъва в кашата без да вижда нищо. Усещаше, че тя залива и главата му и че се отправяше към дъното, ако въобще тук имаше дъно. Въздухът му свършваше. Лепкавата помия нахлу в дробовете му. Мислеше, че вече умира.
Изненадата бе голяма, когато Маркизът понечи да диша в течността. В дробовете му нахлу рядката тиня, но той бе още жив и започна да вдишва и издишва като някаква амфибия.
Отвори очи и гледката, която се откри не бе за вярване. Прозрачно синьо пространство, с зеленикави светлинки и бавно движещи се същества, от рода на "гойките", се насъбраха около него. Те плуваха така грациозно, че движенията им наподобяваха танц. Лицата им обаче бяха пооткрити и в тях се виждаше човешка красота. Женските "гойки" бяха обвили телата си с полутечна материя и изглеждаха смайващо добре.
— Аз съм Мадам Франсис — прозвуча доста странно казаното от проправящата си път към него ослепителна красавица. Ти не ме помниш, Маркизе, нали? Коварната Сошо ме уби и наследи бордея в Париж. Ти беше току-що навлизащ в професията хубавец. Да.. ., да? Точно така беше, Маркизе, нали?
Той понечи да каже нещо, но звукът бе изкривен от водната среда и излезе само нещо като бълбукане. Опита се да се движи и успя, но с едно такова движение само озадачи съществата в неговото обкръжение. Салтото, което направи бе грациозно, но според присъстващите бе може би смешно, защото всички се закикотиха.
След като овладя координацията на движенията на тялото си, Маркизът забеляза силна мъжка "гойка" да се спуска към него:
— О-о, я виж, човекът, който трябва да умре от кола!
— Да .. ., да и колът е тук - добави, размахвайки кървавото остро дърво, пристигналият вече градоначалник.
Фелисия падна меко от гърба му и се притисна в обятията на Маркиза. Погледнаха се. Това, което прочетоха в очите си бе безгранична, неизмерима за човешките представи обич. Той разбра, че не тя го е излъгала, ами това долно, изродено изчадие бе скроило коварния план.
— Остава малко до залеза на слънцето, побързай, инак няма да можеш дори и кола да повдигнеш! Ще станеш блуждаещ дух и ти го знаеш това много добре — изкикоти се Жестокият Слет.
Колът бе хвърлен с неземна сила от градоначалника и прониза гърдите и на двамата влюбени. Субстанциите им се отделиха почти веднага от телата и се огледаха неспокойно. Почувствали опасност, че ще бъдат хванати от ниските души и след това хвърлени в черепната кухина на техния върховен повелител, Великия Шогун, те веднага се насочиха нагоре към Границата.
Движението на душевните субстанции бе удивително лесно. За тях нямаше прегради. Само ако не бяха хванати от "гойките", изродите, които се превръщаха след залез слънце в блуждаещи души и обитаваха пространството под Границата. Дали щяха двамата влюбени да се доберат до Отвъдното, зависеше от много фактори.
Ловенето на току-що излитащи души бе трудно, но пък цената за уловена такава, бе невероятно голяма. Вземайки от добрия потенциал на заловената душа, "гойката" се доближаваше с едно стъпало нагоре в йерархията на това долно общество.
*****
— По-бързо, Петер — извика напрегната Йоманда, гледайки развитието на събитията на екрана.
— Спокойно, полетата са положителни! — техникът също бе напрегнат, защото и двете "опитни зайчета" в сферите бяха с изпънати до крайност шии.
— Но те ги настигат! — изплашено се намеси докторката.
— Да спрем програмата! Вече ще е опасно, ако ги хванат. Могат да изменят хода на историята им за векове — предположи Йоманда.
— Това е невъзможно! Това не е машина на времето. Просто те никога не са били хващани от ниските души.
Предположенията на Райдсма наистина се потвърдиха, защото светещите субстанции на двамата влюбени се носеха така шеметно нагоре, към Границата, че на екрана експериментаторите едва следяха техния летеж. Подире им също се видя как цялата потеря от вече превърнали се в блуждаещи духове "гойки", летеше с не по-малка бързина.
Изведнъж цялото стадо от преследвачи промени посоката на движение. Успоредно с душите на Маркиза и Фелисия, летеше и Късият Флетчер, но летенето явно не му спореше. Той имаше много грехове, които забавяха придвижването му нагоре. Тези грехове тежаха като воденични камъни на шията му. Ясно защо "гойките" изоставиха двете субстанции на влюбените и се насочиха към по-лесната плячка, а именно душата на греховния Флетчер. Настигнали го, "гойките" веднага го премелиха и първият, който бе откъснал свилената нишка от душата му, бе градоначалникът. Явно той се обособяваше като водеща фигура в подземното царство на ниските души.