— Успяха! — подскокна от радост докторката.
— Идва Границата — оповести техникът и добави скептично — пак няма да можем да погледнем зад нея.
Границата с Отвъдното изпълни екраните на мониторите.
— Все пак направи виртуален запис! — обърна се Йоманда към техника с повелителен тон.
Силна, сребърна светлина обхвана субстанциите на Фелисия и Маркиза. Там ги чакаше някой. Размазано лице се мерна за кратко на екрана и появилите се усмивки на двамата в сферите доказваше, че те са приети от някого. Значи зад Границата има някой? По-нататък всичко изчезна и се стопи в свилена светлина.
Главният лекар на Фюрера
Сводът на тунела беше напръскан с малки капчици вода, оцветени и придобили кървавочервен оттенък. Под него с бързи крачки се движеше личният лекар на Адолф. След няколко завоя той се озова пред Главната квартира. Двама войници, които бяха от личната охрана на Фюрера, отдадоха чест, вдигайки високо напред и нагоре изправена ръка. Изпънаха яките си тела до скъсване. Въпреки че познаваха благия характер на професора-медик, те не искаха да си имат разправия с едноокия офицер Фриц Пупе, техния пряк началник, затова правеха всичко престараващо се перфектно. Удариха железните токове на обувките си и отвориха вратата на внезапния посетител.
— Добро утро, професоре — изрече сухо началникът на охраната и с мазен тон продължи. — Как е младата Ви асистентка? Говори се, че тя е една от чародейките на Райха. Истинска арийка, с големи форми, а .. .?
— Фриц, я не се занасяй, ами веднага съобщи на първата секретарка, че трябва спешно да прегледам Фюрера. Някой си е направил лоша шега с последните му хапчета. Но това не е твоя работа, действай бързо, иначе и двамата ще загазим — докторът бе напрегнат и изля тези няколко изречения не с привичния си закачлив тон.
Офицерът, разбрал сериозността на ситуацията, звънна веднага на секретарката. От отговора личеше, че суматоха цари в покоите на Фюрера. Търсели и без това професора. Адолф бил на легло и треперел целият.
Шлюзите веднага се отвориха и професорът, тичайки, се втурна към приемната. Забързан, той не забелязваше изопнатите тела на огромната Адолфова охрана. Въоръжени до зъби, те приличаха повече на новогодишни елхи, отколкото на войници. Проникването до покоите на Фюрера от външен човек бе абсолютно изключено.
Вторият шлюз се отвори със скриптене под носа на професор Шулц. Лекарската чанта бе, както винаги, неизменно в ръцете му. Той влезе в асансьорното съоръжение и натисна втория етаж. Чистотата, която се бе разпростряла навсякъде в Главната квартира или бункера, който се намираше под земята, не даваше основание на Шулц да подозира бактериално заразяване. Тази суматоха около Фюрера бе свързана само с хапчетата, получени от неговата асистентка, хубавата Грета. Въпреки че се доверяваше изключително много на баща й, стар приятел и съученик, той имаше винаги и малко резерви към нея. Тя бе прекалено красива за негова асистентка и то на такова отговорно място.
Любовта бе неразделна част от нея и ако не се любеше просто загиваше. Природата я бе надарила с пищни форми и винаги незадоволено и извратено сексуално влечение. Последната и жертва бе един много интересен изследовател в областта на биологията. Тя се бе изпуснала пред професора, че с този си любовник почти била достигала оргазма. Биологът и слагал нещо в чашата, хапче или нещо такова. Това, обаче не било като обикновените хапчета, ами било като живо. Отвреме навреме само се поклащало и се чувало леко скърцане. Той и обяснил, че това е най-новото му изобретение на биологична основа, което би подлудило дори и дявола. Опитала го и била на върха на щастието си.
Минавайки покрай последната врата, на професора му хрумна мисълта.
"Дали същата тази чародейка не бе разменила, по невнимание, нейните живи стимулатори с хапчетата предназначени за Фюрера. Дано не се оправдае всичко това, защото го чакаше разстрел.
Последните формалности по неговото екстрено посещение бяха минали бързо и той бе допуснат в работния кабинет. На канапето, поставено до огромно бюро, лежеше самият Фюрер Адолф. Конвулсиите, преминаващи по тялото му, издаваха че тук има нещо нередно и объркващо. Личният прислужващ персонал се отдръпна веднага настрани след пристигането на лекаря.