Влизайки в зала със специален вход, тройката се намери пред нещо, което едва ли земен човек бе приел за нормално. Стъклени тръби оцветени в лилаво, вследствие минаващата слузеста течност, опасваха метална сфера и се вливаха в тялото на лежащ вътре мъж на средна възраст. Лицето му се менеше изненадващо бързо. Брада, дълга няколко сантиметра израстваше от едната страна, а от другата страна оплешивяваше почти начаса. Видимо бе, че тук ставаха процеси, на които само Майер би могъл да даде отговор.
— Елате с мен в кабинета ми, за да ви обясня всичко, скъпи ми приятели — с весел, но загрижен тон каза той и тръгнаха към натруфен, с всевъзможни природни картини и животински скици, кабинет. Там те седнаха удобно в кресла от скъпа кожа и зачакаха нетърпеливо сюрприза.
Домакинът наля кафе в чашите им и се извини, че трябва да довърши опита. След това излезе и се запъти към операционната. Двамата приятели заоглеждаха чудноватите картини по стените. Мина почти час и Майер все още го нямаше.
Изведнъж професор Шулц забеляза на бюрото хапчетата. Същите хапчета, като при Адолф, които бе взел за изследвания. Те мърдаха, поскърцваха, както и тези в джоба му. Обзелото го напрежение бе забелязано от фон Бах.
— Шулци, какво става с теб? Защо трепериш така? — попита той. — Виж какво лежи на бюрото!
— Ами обикновени хапчета, нищо друго..., само дето като че ли се движат!? — занемя фон Бах.
— И виж какво има в ръката ми.
— Същите!
— Да изчакаме Майер и неговия разказ, пък тогава ще му кажа, че са в мен. Ти какво ще кажеш, приятелю?
— Умно! Тъкмо ще видим, що е забъркала моята Грета?
Майер най-после се върна с една медицинска количка на колелца, върху която лежеше не друго, ами същото това човешко същество от сферата, само че без тяло. На количката бе поставена неговата глава и то отрязана. От нея излизаха пластмасови тръбички и се вливаха в разтвор с прозрачна течност, намиращ се в стъклена вана под главата.
"Сатаната" — помисли си веднага професорът и извърна глава от предложената гледка.
— Не се стряскайте, мои приятели. Това е един евреин, престъпил закона и наказан със смърт, но пък той ще остане вечен в историята. Тялото му е излишно, за да не се обременяват функциите на мозъка, а мозъкът му е най-добре работещият засега от всички тествани.
"Тествани — в Шулц се прокраднаха съмнения за честността и почтеността на Майер. — Значи и той е преминал към черната страна на Райха. Беззаконни убийства и изтребление на евреи и цигани."
Като най-добър медик в берлинския университет, професор Шулц бе представен на Фюрера и незабавно приет за личен лекар. За него Адолф бе винаги една добра и лирична душа, един великолепен архитект и художник. Незанимаващ се с политика, Шулц не обръщаше внимание какво става покрай него. Той бе единствено в обкръжението на медици и висшата човешка хуманност бе символ на почитание в него. Не знаеше много, много за функциите на Фюрера като глава на Райха и винаги си мислеше, че той е един нормален, разбира се, с много болести човек. Познаваше го също и като властник, но спрямо него Адолф винаги се държеше приятелски. А сега, при тези нови обстоятелства и мисълта, че те с Майер могат да правят такива чудовищни тайни експерименти с човечеството, той потръпна.
— Добър ден, гос ... пода, — провлечено изрече отрязаната глава и тънките й устни се усмихнаха. — Как ме намирате?
— Той има и чувство за хумор — прошепна професорът в ухото на Бах.
— Добър ден — фон Бах стана прав и се изпъна като пружина — Какво сте Вие. .. , за бога?
— Ами аз съм Ехнатон, фараон Ехнатон, а Вие сте доцент фон Бах, а до Вас е известният на всички професор Шулц — очите на Главата се извърнаха към двамата и тя продължи напевно да нарежда. — Аз не ви познавам, но общуването ми с Отвъдното ми казва всичко. Не е ли така? Аз просто мога да гледам в миналото.
Майер, навел се над своето "чедо", гордо каза:
— А сега доказателства за казаното! Фараоне, разкажи по нещо на тези господа за тях и тяхното минало.
— Професоре, — обърна се все още кървящата Глава към вцепенения професор — виждам смътно фигура ... Много важна фигура. Това е Адолф. Той лежи на канапето и до него сте Вие. Черният му дроб е твърд, нали? Нещо се движи вътре, потта на челото Ви става неудържима и капе по панталоните му. ..
— Майер, спри тази машин. ..! — извика Шулц. — Какво е това? Представление ли е или !?
— Хапчетата са в десния Ви джоб, нали, професоре? — извърна кисело поглед Главата.