— За бога! — стана от креслото Шулц и припадна в ръцете на седящия до него фон Бах. От джоба му се търкулнаха живите хапчета и Майер веднага ги прибра без да се замисля върху случилото се.
— Той е в безсъзнание и то ще продължи точно седем минути — с равномерен тон продължи да нарежда отрязаната глава. — След това не виждам много ясно какво ще. ..
В разтвора започнаха да се образуват балончета, които видимо затормозяваха пророческата u дейност. Цветовете се размътиха.
Майер остави хапчетата на бюрото и се втурна в съседното помещение за някакъв разтвор. Явно нещо не вървеше. Очите на Главата се въртяха така, че щяха да излетят от орбитите си, брада започна отново да расте с невиждани темпове.
Бах се чудеше какво да прави. Постави припадналия професор на пода и в суматохата се отправи към бюрото. Грабна хапчетата и се захвана да свестява приятеля си, като постоянно наблюдаваше часовника си. Бяха минали точно пет минути от припадъка.
Разтворът, който носеше главният биолог бе бистър и тъмно червен, можеше да се каже, че е и кръв. Той бързо го сипа във ваната под Главата и зачака. Тя реагира незабавно с думите:
— Одисей, висшият дух ми говори, че професор Шулц е бил някакъв си граф де Мол, живеещ в Недерландия..., също е бил и жена. Да, жена с името Фелисия..., о-хо..., та даже и змия. .., Анаконда...!
— Хей, какви ги бръщолевиш? Ти побърка ли се..., какви са тези глупости? Змия!? Явно не ти достига калциум на втора степен — избълва Майер и се затича да търси необходимия химикал.
— Постой! Нищо ми няма, всичко това е истина. Виж, седмата минута изтича и професорът идва в съзнание! — записка Главата.
Наистина Шулц дойде в съзнание точно на седмата минута и уплашено се заоглежда:
— Какво става тук? Къде съм?
— Спокойно, приятели, всичко ще ви обясня! — Майер искаше да намали създалото се напрежение.
Професорът се настани пак до приятеля си и двамата заслушаха разказа на биолога.
— Всичко започна от находката на Людовик. Всъщност, урната с пепелта на Фараона, бе донесена от негов приятел, бивш офицер. След разграбването на Египет много офицери си донесоха това-онова оттам. Легендата за безсмъртието била особено добре изследвана от приятеля на Людовик, явно решен да се овековечи. С маса убийства и жестоки способи, той се добрал до урната на Фараона и опитал прахта върху себе си, но нищо особено не се случило, само дето отвреме-навреме посещавал лудницата на Райхщрасе 13. След време обаче започнал да се състарява видимо и потърсил помощ при нашия Людовик — поемайки дъх, Майер продължи. — След като го изслушал, той се заинтересувал много от пепелта, но не го показал външно, защото приятелят му не бил от лесните. Насрочил му среща и го помолил да донесе част от пепелта за изследване. Разбира се, приятелят отказал, но след седмица се явил пак, защото получил ненормално бърз косопад. Уплашен, пациентът му донесъл част от пепелта и го помолил да побърза с изследванията.
— Урната с пепелта на Фараона е тук — изненадващо се намеси фон Бах. — За бога, в какво сте се забъркали, хора! Та това е неприкосновената пепел на Водителя на човечеството и ако легендата...
— Да, но този офицер, чието име засега ще спестя, без да си иска направил добър подарък на Людовик. След основно изследване на пепелта под микроскоп, нашият биолог установил, че това не е обикновена човешка пепел, ами вещество, което постоянно меняло структурата си. След това установил, че промяната на материала зависи, най-вече, от чувствата на изследващия. Веднага му хрумнало, че тази пепел не е нищо друго, освен живо същество. Опитите продължили с неотслабващ темп, докато самият Людовик не влязъл в контакт с "живата" пепел. Разговорът първоначално се провел под микроскопа. Езикът бил език на цифрите. След това дошъл и психоконтактът. Размяна на мисли — главният биолог прекъсна разказа си, за да отпие глътка от кафето, погледна Главата, която дремеше, двамата учени, които бяха отворили уста от учудване и вече малко уморен заговори пак. — Людовик не очаквал чак такова развитие на нещата, но все пак продължил с подходящото му научно увлечение. Ще попитате, какъв бил разговорът му с живата пепел? — Майер отиде до една картина, отмести я и оттам се появи сейф. Набра набързо кода и вратата се отвори. Взе един от многото ръкописи и зачете:
"Дълго стоях затворен в тази урна. Най-после да се намери човешко същество, което да ме разбере ." — казала пепелта на Людовик, а той отговорил с въпрос.
"А ти какво си? Разкажи ми нещо за себе си ." — и започнал да записва следния текст, предаден му от необикновената пепел.