"Наричат ме пепелта на Фараона и аз всъщност, разбира се, имам общо с изгореното тяло на наистина могъщия тогава фараон Ехнатон. Просто съвпадение или по-точно преплитане на обстоятелства с нереална за вас действителност."
След физическата смърт на Фараона, душата му се отправила към Отвъдното. Безпрепятствено минала Границата и там Одисей я поел. Престояването й в далечната реалност дало своя отпечатък и тя започнала да привиква към новото си съществуване, но както знаете Великият Фараон бил най-обичаният човек някога на земята и съответно много хора принасяли жертви за омилостивяване на духа му, но те не знаели, че такива грандиозни, групови мисли и влечения на масата, неминуемо довеждат до нещо, което много рядко се случва в Отвъдното, а именно натежаване на душата и извикването й на земята. Тъкмо свикнала с новата действителност и научила много от далечната реалност, където времето престава да съществува, душата на Фараона се отправила пак обратно. До ден днешен само двама били изпитали същата участ, Одисей и по-късно Исус Христос. В далечната действителност, където били престояли, те научили как да се появяват визуално пред хората. Така се явили на тълпата и знаеш от Библията как ставало това. Но да продължа за душата на Фараона. След минаването на Границата, тя била хваната от така наречените "гойки", полудуши - полуматериални изчадия. Престоят й в тяхното царство дал негативен отпечатък върху нейните чисти и непорочни деяния. Това може да се сравни с пребиваването на човек в затвора и там неминуемо научаващ лоши неща. Така и "гойката-Фараон" принудително трябвало да убива и да води съществуването си на полужива материя. Вечността, която й предлагали подземните изчадия, трябвало да се заплаща с непосилни и отвратителни за чиста душа деяния. А неговата била точно такава. Ехнатон намислил пак да бяга нагоре, но било почти невъзможно. Това би могло само с помощта на някоя сродна висша душа, вече връщала се по повик на хората. Такава била тази на Одисей. Една нощ, когато "гойките" ловували душевни субстанции, той се явил и чувствайки дълбочината на чистотата във Фараоновата душа, я повлякъл нагоре със сила и бързина, която ловците на души не притежавали. Скрил я отвъд океана в Голямата пирамида, където бил погребан Ехнатон и я затворил в черепа му. Така тя била върната в тялото.
На сутринта слугите, затворени заедно с мумифицираното му тяло, с уплаха забелязали, че очите на мумията потрепнали и се отворили. Настанала паника. Макар и безжизнено, то инстинктивно понечило да върши функциите си. Разбира се, органите на Фараона били сковани от балсама и трудно му се отдало да се отдели от каменната ниша, но все пак той успял да го направи и пристъпил няколко крачки. Уплашените слуги заудряли по входната врата и вдигнали цялата охрана на крак. Пирамидата била отворена.
Хиляди поклонници на Ехнатон били призвани да го видят пак жив. Тогава той бил признат за божество. Такова чудо не се случвало всеки ден. Тълпите прииждали на талази от цялата страна само и само да видят чудото със собствените си очи. Видът на Фараона не бил от най-добрите, но все пак всички го разпознали. Това бил добрият им стар водител и любимец. При пребиваването в Отвъдното той придобил дарбата да гледа в миналото и в бъдещето. За часовете прекарани между хората, чудотворецът разказвал такива пророчества, които по-късно се сбъдвали, а пък дарбата му да лекува само с докосване на болния, предизвикала възторжени изригвания. Кьорав проглеждал, кьопав хуквал да бяга, тежко болни ставали от носилките и започвали да му целуват краката. За тези часове той успял да ръководи тялото си, защото като "гойка", винаги на разсъмване се превръщал в материално изчадие, така заблудата била истинска. С тази си поява отново между живите, чудотворецът се увековечил като Ехнатон Безсмъртния. Оттогава датира и легендата за него.
След разотиването на тълпата, заразен от "гойковата" болест, в тялото му започнали видими промени. Мумията се разкъсала и крокодилското му тяло, с осемте човешки ръце, с люспесто покритие, започнало да си пробива място за излизане.
В покоите му била цялата династия, най-близките приятели и висши пълководци. Виждайки промяната, те се стъписали. По този начин дали възможност на вече превърналата се "гойка" да умъртви няколко от тях и да прибере душите им. Животното, с неподозираща сила, за много кратко време, успяло да изрови каменния под и да изчезне дълбоко под земята в очакване на нощта.
Вече превърнат в материално изчадие, Фараонът не бил в състояние да контролира животинския нагон и чистотата на душата му била накърнена от заразата. Бил просто едно животно без много мисъл и разсъждение.