След като видели всичко това, изплашените присъстващи решили, в името на династията, да запазят случилото се в тайна. Не искали да разбият мита за Великия Ехнатон и така си осигурявали управлението на недоволната тълпа. След смъртта на Фараона и неговото балсамиране били тръгнали отряди негодуващи възстанници. Възкръсването на любимеца на народа било добре дошло за династията и върхушката. Имало и двойник на Великия, негов извънбрачен брат-близнак. Оставало само да се избавят от изчадието и митът за безсмъртния Ехнатон се запазвал. Така и станало, защото на другата сутрин "гойката" се появила в каменната пирамида, където в засада била обляна с балсамови лепила и подпалена, а прахта от останките, събрана и поставена в урната. Душата се смесила с пепелта и така затворена, тя останала в дълбока тайна за човечеството.
"Пепелта, това съм аз. Вече много хилядолетия седя в тази урна и чакам часа, в който най-после мога да говоря с душа, пък макар и затворена в човешко тяло, като твоето Людовик." — ръкописът тук свършва, но в другата папка е изследователската дейност на нашия биолог.
— Майер, и да не кажете досега всичко това на нас? — засегнато се изпъчи фон Бах.
— Ами искахме да видим, докъде ще стигне крайният резултат — заекна главният биолог на Райха и продължи. — А той е пред вас, господа учени. Главата. Това е пепелта на Фараона и тя живее с неговата душа, като се подхранва от веществото в урната. Хапчетата бяха също направени от пепелта, само че с други пропорции.
— Значи имате цялата урна? — зададе въпрос професорът и стана на крака, полюшквайки се.
— Да.
— Но как се е съгласил висшият офицер да ви я даде?
— Ами първоначално той дал на Людовик лъжичка, която била достатъчна за цифрен контакт, после всичко било лесно, защото самата пепел искала да не бъде консумирана от налудничавия офицер и по този начин да го превърне в "гойка". Просто казала на младия биолог къде се намира урната и с помощта на тайните служби я взехме за броени минути, разбира се, дори без жертва, въпреки поставените взривни установки, предпазни мерки и минирани пространства. Поставихме просто прах от изгоряла котка на мястото на пепелта и така, с един удар два заека. Мир с висшите офицери, шанс за нас.
— Това е наистина хитро направено, но. .. изследванията — поде фон Бах.
— Да, те са в другата папка — биологът понечи да ги вземе, но не успя, защото се случи нещо ужасяващо.
Главата, чието лице се бе състарило и променило в неприятно, грозно създание, се обърна към Майер и запелтечи:
— В мен започва нещо да бушува. Душата на евреина е прясна и объркана. Шокът й ще наруши функциите ми. Тя иска да управлява вече тялото си, но то го няма. В черепната кухина сме две души и ми е трудно да я усмиря. ..
Изведнъж Главата започна бясно да се тресе, а очите u така се завъртяха в орбитите си, че всеки момент можеха за изхвърчат оттам.
— Къде съм, за бога? Какво става с. .. мен? — като видя, че няма никаква опора и че под нея няма никакво тяло, Главата този път видимо управлявана от евреина-доброволец, с гърлен глас продължи. — В ада ли съм, боже, с какво съгреших!? Докторе, нали ми каза, че само инжекция ще ми сложите, за да опитате, а то какво стана? Ho като ли че съм полудял, има още някой в мен, чувствам го. Чувам призрачни звуци, но този вътре ми казва да заспивам, така и ще направя.
Явно душата на Ехнатон бе успяла да заглуши поривите на евреина, защото Главата се успокои и заговори с друг, по-напевен глас:
— Доктор Майер, аз се връщам в разтвора при прахта ми, за да се обединя пак с нея, инак…
— Инак ще стане пак "гойка"! Шефе..., — изстреля тези думи Людовик, млад мъж около тридесет и пет, с разкопчан от бързането шлифер, бе влязъл с трясък в кабинета. — Как можеш без мен да се включиш в тази фаза на експеримента? Знаеш ли каква опасност ни грози? Тази Глава да се превърне в "гойка" и да се народи напаст, застрашаваща нас и нашите земи. За Райха това е недопустимо. Това е безотговорно. Ти заслужаваш... — не успя да се доизкаже младежът, защото приятелката му, която влезе заедно с него го смъмри:
— Как можеш да говориш така на шефа, Люди!? — а след това се сопна и към баща си, фон Бах. — Татко, ти пък какво правиш тук?
— Ами заради теб съм тук, чедо. Всъщност какво си забъркала? — нахвърли се върху нея пребледнелият от възмущение Бах.
— Оставете я! Слушайте какво аз ще ви кажа. На път съм да се превърна в "гойка" — обърна се Главата към Бах и останалите. — А това стане ли, жестоко ще съжалявате. И аз, и вие. Не искам да се повтаря всичко отпреди хиляди години, когато бях "гойка".