Отрязаната Глава потрепна. От разтвора започнаха да се отделят пак мехури, но с яркочервен цвят.
— Пак изпадна в нестабилно състояние. Калиевите соли са влезли в реакция с бензола.
Ами сега!? — обърна се Майер безпомощно към влезлия млад учен.
— Шефе, без разтворителя не трябваше да го правиш! — отговори му разтревожено Людовик.
— Почакай! Разбирам, че съм допуснал грешка, но все пак да решим създадения от мен проблем. Как да опазим Главата?
— Само с препарата-разтворител на солта.. , но той не е тук.
— И от какви съставки е този препарат?
— Ох, не питай! Стъргал съм цялата урна за да го направя. Под микроскоп той е така силно подвижен, че има надежда да синтезира пепелната субстанция и да отдели душата от заразените съставки на "гойката". Не се ли отделят двете, то има възможност. .. — не успя да довърши Людовик казаното, защото Главата започна своя танц.
— "Танцът на смъртта" — прошепна Шулц, като си спомни четеното от него за легендата, в която се казвало, че след години прахта на Фараона щяла да играе танц на смъртта и да убие много хора, ако не се появял рицарят на бледите хора.
От мястото, където влизаха стъклените тръбички започна да излиза втвърдяваща се лигава течност, структурата на която се менеше постоянно. Синя гъста мъгла обля Главата, а след това се отправи към разтвора.
Стъписаните мъже не смееха да помръднат от местата си и наблюдаваха с ужас променящата се отрязана Глава. Душата на Ехнатон, която се наблюдаваше от присъстващите, като на рентген, се провираше от черепа към разтвора. Там ясно се видя как тя от яркочервен оттенък премина в светлозелен плесенен цвят.
— Това са само частиците на "гойката" — изхлипа Людовик. — Преди експеримента аз ги бях разделил и изолирал едни от други, така че да постигна медиум в живо тяло. Но защо прибърза, Майер!? Защо? Трябваше да добавя от разделителя-разтвор и чак тогава бихме успели.
— Знаеш ли защо прибързах без теб, Людовик? — запита Майер.
— Да, за да обереш лаврите пред професора и доцента! Въпреки, че не си такъв човек ... Просто се чудя. . — отговори повече на себе си младият мъж.
— Не е затова — заоправдава се главният биолог. — Фюрерът бил изпил няколко от твоите хапчета, които са от същата пепел или твоя преработка на същата основа.
— Какво каза!? — разтрепера се Людовик, стана бял като платно, но продължи. — Фюрерът..., Фюрерът е погълнал от хапчетата!? Това не може да бъде! Та знаеш ли какво ще стане, ако това е истина? Той ще се превърне в "гойка". Само това не! Ние сме обречени на смърт, горко ни.
— Но нали и аз ги пих, скъпи, и тогава нищо не ми се случи, нищо освен...— не довърши ослепителната Грета, защото погледна баща си и я досрамя. До този миг тя само наблюдаваше с ужас развилите се събития и разпри между учените и й бе почти безразлично, но сега. ..
— Да, но ти си жена и твоите гени са отрицателни, така че може само да стимулира душата ти в благоприятни за теб желания — заобяснява й младият мъж, като постоянно наблюдаваше промяната на разтвора.
— Ами приятелят ти защо не е станал досега "гойка", нали и той е погълнал от прахта и хапчетата? — продължи спора Грета.
— Той е просто един хомо и благодарение на това, че не притежава мъжки хормони, не се е превърнал в чудовище, но пък състаряването му се дължеше на това, че има мъжки полов орган. Но това е дълга история, скъпа, и засяга само мъже с потентност. Фюрерът... е обречен. Неговото положително мъжко поле със сигурност ще влезе в съединение с частица от "гойка". Колкото до тази Глава-фараон, то ...
— Да я унищожим! — вече не издържа Майер и понечи да вземе някакъв предмет.
Младият биолог, видял намерението на шефа си, го хвана за ръцете и го стовари на канапето.
— Ако разлееш разтвора ще се пръкнат хиляди "гойчици" и тогава не можем да ги спрем с нищо.
— Добре, добре! А какво да правим, да чакаме метаморфозата ли?
— Ще чакаме. И ще действаме според ситуацията, скъпи Майер.
Придобила плесенния цвят, душата се бе свързала отново със заразените частици и бе поела отново пътя към Главата. Едва навлязла в главната артерия, тя започна своето превъплъщение. Със свистене се пукаха мехури, образуващи се по бузата. От очите излизаше тежка слузеста суспензия и се втвърдяваше, като по този начин се образуваха някакви люспести органи. От Главата и помен нямаше. Така се бе разплула и многократно умножила, че съществото, което се раждаше пред очите на учените, започваше да прилича на огромен крокодил с люспесто мъхеста кожа.