— Това същество съм го виждал някъде ... — уплашен професор Шулц се притисна у Людовик и продължи с треперещ тон. — Това или е било сън, или жестока истина. Но дали не полудявам!?
— Имаш поздрави от Градоначалника на Париж, скъпа Фелисия, пардон професоре, но ти си бил жена преди. .. и то хубава — каза парижанинът. — Ти си го убил и то с кол. Вярно нали? Той те чака, но този път, за да те убие и да вземе душата ти — заклокочи звук от огромната паст на новораждащото се животно.
След това то се отскубна от стъклените тръби и се насочи към професора. Хвана го с твърдите си вече като стомана изродени човешки пръсти на една от осемте си ръце и го повдигна от земята, като избълва още ухаещи на смърт изречения:
— Сега имам задача да те завлека при него и така ще станете квит. Той ме направи "гойка", а сега и ти не ще се отървеш от него. Ха..., ха..., ха... Също трябва да открия и Маркиза или поточно неговото сегашно превъплъщение. И знаеш ли какво е то? Ева! Твоята любов, която Фюрерът ти отмъкна и сега, виждам ги много добре, тя пристига при него в покоите му. Да се надяваме, че няма да забележи промяната му в "гойка" и той. .. — не довърши монолога си изродът, защото част от устата му изчезна, изпари се като мъгла.
Мозъкът на Шулц бе изключил и той висеше във въздуха като дрипа и от време на време от устата му задавено излизаха непонятни звуци.
Тогава Грета се престраши и побягна в съседното помещение. Извади от една лавица зеленикавата, водниста смес, от която започна да излиза облак, явно това беше киселина. Когато се върна, видя нещо поразяващо и в следващия миг припадна на пода.
*****
След като бяха изпроводили двете душевни субстанции, на Маркиза и на Фелисия, и не успяха да надникнат зад Границата, двете екстрасенски, доктор Райдсма и Йоманда, а също и техникът се бяха приготвили да проследят и следващото превъплъщение на двойката български холандци, Александра и Петер.
Техникът настрои сферата според компютърните данни на улавяната мозъчна честота. Докато той вършеше това, двата изследвани обекта бяха в сферите и техните лица не издаваха емоции или преживявания. На екрана бе всичко също сиво и мъгливо.
- Включвам на следващ етап. Годината е 1945 - каза той и всички насочиха вниманието си към мониторите.
От екрана на Петер ясно се виждаха последователно картините на преживяванията на професор Шулц.
- Катакомбите на Фюрера!? - с изненада извика Йоманда и настрои още по-точно психоанализатора.
- Та ние присъстваме на велико събитие и то не сме на кино, ами всичко това е абсолютна истина - каза възторжено докторката. - Адолф! Колко писания има за него и все различни. За загадъчната му смърт има хиляди версии, а случилото се е едно и то е това, което виждаме сега. Неповторимо!
На екрана на сферата, в която бе поставена Александра, присъстващите разпознаха красивата Ева. Адолф я бе сграбчил така, че тя едва поемаше дъх.
- Любовница на Фюрера, но все пак е била жена на професор Шулц - заключи Райдсма, след надничане в спомените на Петер-Шулц.
- Да. Това ще рече, че те пак са били заедно.
- Макар и с изневери!?
- Но погледнете какво става!
Всички се сляха с картината от екрана.
*****
Ева се бе настанила удобно в скъпото кресло от бяла еленова кожа, закупено с не много усилия от Фюрера. Обстановката, в която се намираше тя, бе изискана до съвършенство, точно по неин стил. От дълги години тя мечтаеше за разкош и уют. Професор Шулц, който бе неин съпруг, не можеше да й осигури това, за което тя жадуваше. Той винаги бе влюбен в своята наука и парите не го интересуваха. Като млади те бяха силно влюбена двойка, но впоследствие той се затвори в кабинета си и това, което тя искаше, не го получаваше. Нейното увлечение по разкош и красота в дома бе неизмеримо, дори превърнало се в мания. Не че той не получаваше достатъчно. Напротив! Неговата заплата и премиите като известен учен стигаха предостатъчно за едно охолно съществуване, но тя искаше от света най-красивото, най-изящното, най-скъпото. Откакто се запозна с Адолф на един прием, преди той да стане Фюрер, тя усети, че там и само при него може да осъществи мечтата си, а именно да има света в нозете си и всички първи дами да й завиждат. Но не само затова тя напусна професора. Любовта й към Адолф също растеше след дългите вечери прекарани с него. Сближаваха ги еднаквите стремежи за охолство и победа над другите. Характерът на Ева обаче не бе лош. Винаги засмяна, винаги жизнерадостна, тя бе организатор на приемите, на веселбите, в които неизменно присъстваше той, Великият Адолф. След изборната му победа, те започнаха все по-често да се срещат. За компенсация Ева почти насили професора да приеме предложения му от Адолф примамлив пост на личен лекар. По този начин тя не допускаше хората от върхушката да говорят за нея. Разбира се, след време всичко между нея и професора се изясни и те продължиха общуването си като приятели, но тя остана завинаги при Адолф.