Сега тя живееше в огромна бяла къща, оградена с ровове и тел, охранявана от войниците на Райха, приличаща повече на замък. Вече малко и отегчена от богатството и приемите, тя бе наблегнала в последно време на четене на класика. Камината разливаше своята топлина в огромния хол, където Ева се бе излегнала в креслото, четейки книга. Прислугата не се осмеляваше да я притеснява в такива моменти и изчакваше да излезе на разходка с коня и чак тогава можеше да влиза в големия хол, но сега млада прислужничка, с изрядно сресана коса, влезе и оповести, че Мерцедесът на Адолф я чака веднага да тръгне за Главната квартира. Последните месеци Фюрерът неизменно беше там и тя трябваше да ходи все по-често при него.
- Ей сега тръгвам - отговори тя - само да се облека. След час-два ще съм готова за път.
- Извинете ме, госпожо, но те казаха веднага, защото господарят незабавно се нуждае от Вас. Заповед номер едно, така казаха да Ви предам - треперене се чувстваше в гласа на прислужничката
- О, тогава наистина е спешно! Тръгвам веднага. - Ева побягна, за да наметне скъпото палто от сребърни лисици и се намери вън при Мерцедеса.
- Скъпа Ева, Фюрерът те чака и ми нареди веднага да тръгнем - гласът на адютанта на Адолф бе мек и привлекателен. - Извинявай, че нямаш достатъчно време за подготовка, но и така си великолепна. Дори омайваща!
- Я не се занасяй, Франк. Само да му кажа и главата ти ще хвръкне. Ти също си омаен, но жалко, че си толкова млад. Грета повече ти приляга - с шега тя влезе в луксозната кола и потеглиха веднага.
Красотата, която притежаваше Ева бе неизмерима и само една жена можеше да се мери с нейната, а именно дъщерята на фон Бах. Всички мъже имаха респект от нея и затова навсякъде Ева бе обожавана и ласкана.
До катакомбата те пристигнаха за около час и веднага бяха пропуснати от охраната. Навсякъде се чуваше чукане на войнишки токове и вдигания на ръце в чест на първата дама на Райха.
Ева влезе в приемната. Там я чакаше цялата гвардия на Великия Фюрер от прислужници и лакеи. Всички изглеждаха разтревожени.
- Какво става тук? - попита младата жена, обръщайки се към главния секретар. - Какво се е случило?
- Може би ти ще разбереш по-добре, като влезеш при него - отговори той и допълни с пресъхнали устни. - Тук бе и професорът ... Говореха за някакви хапчета и някакви грешки, но Ева не го доизчака да довърши, ами се хвърли към покоите на любимия Адолф. Там не можеше да влиза никой и затова тя винаги така хубаво се чувстваше в това кътче, което й бе станало в последно време любимо.
- Най-после ти си тук, скъпо мое цвете, - изрече Фюрерът, който се намираше с гръб към нея и добави. - Ела да те целуна.
Когато Ева наближи достатъчно близо до него, тя се овеси на врата му и както обикновено искаше да го целуне, но това което видя, я накара да изпищи с все сила.
Главата на Фюрера бе уголемена, а челото покрито със зеленикави люспи. От устата му, излизаше раздвоен език, провиращ се между огромни, остри зъби, приличащи повече на слонски бивни. Малките му мустачки се бяха превърнали в дълги, увиснали образувания от червена лигава кожа. Лицето му наподобяваше разорана кървава нива със спечени съсиреци под очите. Наистина чертите му се бяха запазили, но всичко останало бе животинско и отвратително грозно.
Гласът на Ева прозвуча раздиращо в тишината, но добрата изолация не даде възможност на звука да проникне по-далече от вратите на покоите.
Фюрерът все още не изгубил съвсем човешката си същност, каза със спокоен гъргорещ глас:
- Ева, какво така те плаши та пищиш? Ела насам! Аз съм си същият, само дето чувствам, че олеквам и нещо става с тялото ми.
Жената стъписано погледна метаморфоризиращия и установи, че все пак това е той, нейният Адолф.
Той разтвори обятия и поиска да я сграбчи с ръцете си, които бяха вече издължени и осем на брой. Инстинктивно Ева се отскубна от прегръдката на все по-приличащото на демонско изчадие животно с човешки лик и побягна към вратата. Фюрерът, превърнат в "гойка", обаче леко я настигна, но преди да я сграбчи пак, забеляза огледалото. Едва тогава видя промяната. Това не бе неговата личност. За кратко време се замисли, но преминаването му в "гойка" явно бе дало отражение в душата му. Тя също променяше същността си и започваше да мисли по животински. Вече не се колебаеше, просто трябваше да убие красивата Ева и да отнеме душата й.