Почувствала смъртната опасност, жената ускори тичането си, но минавайки покрай копринените завивки, тя се омота в тях и падна. Затворила очи чакаше последните си мигове.
Една сатенена възглавница се стовари върху нея и въпреки обзелия я ужас, отвори очи. Това което видя сега, бе още по-невероятно.
От животното бе останало само долната половинка. Горната се бе изпарила и превърнала в сияеща мъгла. Синьото очертание имаше формата на Фюрера и започна да шепти нещо, но Ева така и не разбра какво искаше да каже. Крайниците му обаче бяха все още материални и той се опитваше да настъпи омотаната в завивките жена или да я ритне в главата. Ева се търкаляше наляво-надясно и всеки път успяваше да се отърве без да бъде докосната. Последният опит на "гойката" да убие жертвата си бе обаче почти успешен, но материалният му крак се трансформира в последната секунда в синкава мъгла. Ева почувства само леко въздушно течение да се завихря около нея..
Слънцето бе тъкмо навреме залязло.
След като по чудо красивата жена се бе отървала от смъртта, тя се отправи плачеща към вратата. Най-после можеше да си отдъхне. Едва отворила приемната, където всички я чакаха, тя се хвърли в прегръдките на адютанта Франк и захлипа:
- Франк, него го няма вече.. , изпари се във въздуха!
- Как така изпари се? Кой ...? Какво говорите, Ева? - адютантът повлече със себе си уплашената жена обратно към спалните на Фюрера.
Там нямаше никой и младият мъж се хвана за кобура. Измъкна пистолета оттам и запретърсва всички стаи с надеждата, че ще види своя покровител. На едно от огледалата му се мярна някакъв силует. Загледа се по-настойчиво в призрачната, сияеща фигура. Тя мърдаше едва забележимо, но Франк позна в нея Адолф.
Ева, която следваше адютанта по петите, като видя мъгливия силует в рамките на огледалото, замръзна на място:
— Франк, ето го, това е той! Но ако знаеш какво страшилище бе преди да се изпари!? И..., и искаше да ме убие, но не успя.
И двамата гледаха към огледалото. Образът на Фюрера се стелеше като мъгла. Субстанцията с непознат състав трепваше от време на време и бе готова да напусне огледалното поле.
Изведнъж видението се насочи към жената и като че ли искаше да влезе в нея. Премина през тялото й и се стопи в черепната й кухина.
Ева падна подкосена на пода и повече не помръдна. Бе изпаднала в дълбока, тежка кома. Франк повдигна безжизненото й тяло и влачейки я, с мъка тръгна за изхода. Почти стигнал вратата той го видя пак, но този път сиянието бе по-ярко и удвоено. То се мъчеше да каже нещо, но явно не можеше да осъществи контакт с адютанта. След това всичко се стопи и изчезна през стената.
*****
В Главната лаборатория на Райха събитията се развиваха с не по-малко динамика. Майер вдигна падналата стъкленица с киселината, съдържанието на която не се бе напълно разляло на пода. Изгубила за миг съзнание, Грета се надигна и погледна "гойката". В този момент вече и част от черепа липсваше на демоничното същество. Жива тъкан се смесваше със синкава мъгла.
— Залезът на слънцето ще ни спаси — прошепна Людовик, чел достатъчно от легендите за метаморфозите на тези изроди.
Професорът, който бе в ръцете на "гойката", изведнъж се строполи на пода. Дяволското създание бе загубило материалната си същност и ръцете му ставаха просто мъглив, призрачен въздух. Звукът, който излизаше от разлагащата се уста на сиянието бе малко разбираем, но присъстващите ясно схванаха смисъла му.
— Този път..., не успях, но ... утре ще те взема със себе си ..., Фелисия.
От животното и помен нямаше. Само облак от субстанция с неизвестен състав се стелеше в пространството над присъстващите.
Майер, който държеше в ръката си шишето с преобразуваната киселина, не се стърпя и го запокити по летящия над тях синкав облак. Изненадващо синята мъгла се дръпна като опарена от киселината и още по-невероятно за учените, тя се вледени. Явно влязла в реакция с химикала, тя се втвърди и заприлича на порцеланова фигура, в която бушуваше страшна сила. Постепенно целият вледенен блок започна да придобива по-ясни очертания. След минута пред тях се оформи човешко, прозрачно тяло. Вътре се виждаха два облака или по-точно две души. Едната бе на Фараона, а другата на евреина.
— Грета, ти направи голямо откритие! — заекна от радост Людовик — Ти ни избави от страшна напаст!
— Може би това е временно, защото утре не знаем силата на слънчевото лъчение и въздействието му върху стъкления затвор на тези "гойки".