— Ами ако я полеем с лепилата и смолите на древните египтяни и я подпалим? — попита фон Бах.
— Откъде да ги вземем, скъпи ми приятелю? — отчаяно се включи в разговора Шулц.
— Мисля, че моят пациент, висшият офицер е взел и лепила със себе си, но къде са, само той може би знае. Главата не ни каза, защото просто не сме я питали, а и надали би ни казала истината — заключи биологът.
Фигурата изваяна като призрачна скулптура се втвърди и полираната й повърхност отразяваше напрегнатите лица на учените.
— Та това е Ехнатон! Великият Фараон на Египет и света — фон Бах разпозна веднага изражението на стъкленото му лице, замръзнало в невинна усмивка.
— Какво разкошно тяло е имал този фараон — добави сладострастната Грета.
След като се начудиха достатъчно на перфектната фигура, доктор Шулц поде делово:
— Да я вкараме в херметичен контейнер, а Майер? Имате ли тук такъв?
— Имаме и то не един. Това не е лоша идея. Тъкмо да се опитаме да се доберем до смолите и лепилата до сутринта — отговори Майер и се разпореди да опразнят веднага контейнер с дебели стоманени стени и да се вкара фигурата на фараона. Обади се на някакъв генерал за двойна охрана от най-добрите войскови части.
На излизане от Главната лаборатория учените ясно чуха остри звуци на сирени. От охраната на входа разбраха, че нещо се е случило в Главната квартира на Фюрера, но подробности не знаеха.
— Фюрерът е станал "гойка", сигурен съм — предположи младият биолог и цялата компания учени, присъстващи на метаморфозата на фараона, се спусна към колата на Шулц. Направлението бе ясно. Бункера.
*****
Останал съвсем без материални усещания, душевната субстанция на Адолф се понесе из спалните. През стените мина като през отворена врата. Това го учуди. Търсеше избягалата Ева.
Слънцето бе залязло и той можеше да ползва новите придобивки на сегашното си състояние. За душата му нямаше материални прегради.
Тогава видя Ева как се втурва през изхода на покоите, настигна я и понечи да я спре, да я заговори, но при всеки опит да я докосне, той просто преминаваше през нея. Виждаше дори вътрешностите й, когато се застоеше в тялото й, но тя не усещаше присъствието му.
На Адолф му ставаше все по ясно, че нещо се бе случило с него след поемането на тези живи хапчета. Спомни си за превъплъщението му като "гойка". Мислеше, че сънува, че някой друг е в неговото тяло. Сега той се издигна към тавана и оттам разглеждаше уплашените лица на подчинените си. Видя също и как Ева падна в прегръдките на Франк. След това ги проследи, когато те се запътиха обратно към спалните. Пред огледалото той се стъписа. Нищо не се виждаше там. Само лека мъгла, с блед израз на лицето му. Настани се в него с надежда, че ще го видят. Така и стана. Те го видяха, разпознаха го, но се уплашиха от призрака му. Тогава той реши да вземе Ева със себе си. Влезе в нейното тяло и се отправи към черепната й кухина. Там бе душата й. Грабна я и я помъкна нагоре. Свилената нишка обаче остана непокътната, закачена за тялото й. Той не можеше да я скъса. Изтънявайки се, нишката пое пътя заедно с душите на Ева и Адолф нагоре, но имаше задължението да върне душата на Ева след принудителния сън обратно на Земята.
Но това не бе сън. И Адолф го знаеше, това бе отвличане на душа, затова и Ева бе изпаднала в кома. Той искаше тя да бъде с него завинаги, но не можеше да прекъсне нишката. Това щеше да му се отдаде, само ако бе материален и я бе убил, но сега бе в състояние само да я влачи, където си иска. Като душевна субстанция бе страшно силен и правеше с Евината душа, каквото си пожелаеше.
Понесоха се нагоре и все нагоре. Минаха през стоманения таван и бетонен покрив на бункера. Намериха се навън и увиснаха във въздуха, очаровани от гледката, открила се пред тях. Нощта бе започнала да разпростира пипалата си върху земята на Великия Райх. Извисиха се над дърветата и видяха целия град от птичи поглед. Навсякъде се чуваха звуците на сирени и вдигнатата тревога. На това те не отдадоха някакво особено значение, защото Адолф почувства, че нещо го тегли като магнит нанякъде. Той искаше да се любува още на града и на новото си състояние, но някой имаше по-мощно магнитно поле от неговото и просто го теглеше натам. Повличайки Евината душа със себе си, той полетя към мястото, където бе задължен да отиде.
*****
— Грандиозна картина! — каза доктор Райдсма.
— Никога не бих предполагала, че този град е бил така красив преди края на войната — добави Йоманда и заопипва слепоочията на Александра.