Младата жена в сферата едва потрепваше от преживяното, а след намесата на екстрасенската, започна да прелива от спокойствие.
На екрана се виждаше ясно как двете субстанции продължиха полета си към голямо и добре охранявано здание.
Сесията бе прекъсната от телефонно звънене по червения телефон. Обаждаха се от гиганта "Филипс" и то по спешност. Програмистът Кейс де Граф бе успял с третата програма, наречена сега "Суперхейст".
— Вече бихме могли да погледнем зад Границата на смъртта! — ентусиазирано извика Райдсма и прегърна колежката си. — Значи след това превъплъщение ще можем да узнаем вековната истина.
— Чудесно! Кога ще вкараме новата програма в сферния компютър?
— Вече е на път към института и всеки момент ще пристигне. Остава само техникът да може да се справи с управлението й.
— Райдсма, виж какво става с мониторите. Като че ли са полудели. Наистина какво ли е това? Мониторът на Александра ... — не успя да довърши Йоманда, защото мрежесто синкаво сияние, появило се на екрана, се стрелна към огромно здание и като светла сребърна нишка се мерна и избледня.
*****
Душевните субстанции на Адолф и влачената от него Ева, по нечия команда, се спуснаха отново надолу. Привличането бе по-силно дори и от магнит. Сградата бе биологичната лаборатория на Райха. Зовът за помощ бе така силен, че заглушаваше всеки почин за отклонение. Душите минаха през многото стени безпрепятствено и се намериха пред железен контейнер, пазен от силно въоръжена охрана. На Адолф му се прииска да изкомандва и да ги накаже, защото не му отдаваха чест. Те разбира се, с нищо не показваха, че го забелязват и това бе естествено.
Минаха и през стоманения контейнер и се стъписаха при появилата се гледка вътре. Там заключена стоеше порцелановата фигура на Фараон Ехнатон. До него бяха двама войника, които пазеха душите затворени в прозрачното, изваяно тяло на Великия египетски вожд. Как мислеха да опазят тези невидими за тях същества, това също не им бе ясно, но заповедта поставена от Майер бе ясна: "Стреляте без предупреждение, дори и по призраци!"
Силата на притегляне бе огромна и субстанциите на Адолф и Ева буквално се лепнаха за фигурата. Те не преминаха през нея, както очакваха. Явно това бе единствената материя, която задържаше души.
"Да, действително това е единственото място, където не можете да посетите така лесно, нали?" — чуха залепените за прозрачното тяло субстанции.
В този момент Ева си помисли.
"Сега пък къде съм? Интересен сън!?" — но получи моментален мисловен отговор от стелещата се вътре душа.
"Ти си Ева в този си живот, нали? Но не забравяй, че бе също и Маркизът от Франция преди години, също ти бе и Ксинтия от ниските страни и..." — не довърши монолога си Ехнатон, защото бе прекъснат от Фюрера.
"Ами ти кой си?"
"Не се страхувайте от мен. Аз съм Великият Ехнатон, фараонът на древния Египет, но сега съм затворен от твоите учени в собствената си порцеланова фигура, Адолф!"
"Ей-ей, никой не е по-велик от мен на този свят. Какъв фараон си ти?"
"Това е легендарният Ехнатон, отпреди хиляди години" — намеси се другата жителка на фигурата, душата на евреина, чиято глава бе отрязана за експеримента.
"Слушай какво ще ти кажа, Велики ми Фюрерю! — поде гневно фараона. — В момента и двамата сме вече нищо друго, освен едни "гойки". Има също и други такива като нас, но те са отвъд океана. Те са в Америка, под Голямата Монтана. Светът мисли, че се е отървал от тях, но не е така. Предводителят им, Шогунът е безмилостен напоследък и само той може да посещава старата Европа, но това е друг разказ. Другите "гойки", както винаги, се реят нощем в пространството под Границата в очакване да хванат някоя душа на току-що умрял човечец. Те са в очакване и на твоята душа. Да, особено на твоята, Адолф. Шогунът знае за теб и много иска да му бъдеш дясната ръка. Казва, че ти заслужаваш много и затова дава на "гойката", която те хване Вечната награда, живот до рамото на Шогуна, без да е необходимо да ходи повече на лов за души. Засега никой не знае, че си умрял, а само предполагат, че това ще стане тази нощ. Но те не знаят и това, че си станал "гойка". Само аз, защото съм в Европа и случайно при теб. Всички те чакат в близост до Границата."
"Е, и сега ти ще бъдеш този, който ще грабне Вечната награда, така ли? — обърна се Адолф към Ехнатон и продължи с уверен, заплашителен тон. — А аз, какво казваш ще стана, дясната ръка на Шогуна? Ха-ха, това никога няма да се случи. Аз ще бъда Великият Шогун. Само трябва да убия завинаги този самозванец."
"Това никак няма да е лесно, защото той почти няма уязвимо място. Само аз знам как. Но в замяна на това ще искам ти да ми помогнеш в нещо — откри намеренията си Фараонът и надявайки се да постигне споразумение, отправи пак мисловен сигнал. — Аз не искам повече да съм "гойка". Аз искам да отида в Отвъдното и да се преродя, както всички нормални и добри субстанции. Стига ми този вечен затвор, в който съм. Аз няма да те предам на Шогуна, но искам от теб да идеш до Границата, аз ще ти кажа как, и да предадеш на Одисей или Христос послание от мен.