"Добре съгласен съм. Казвай какво да правя!?"
"Трябва да отидеш до Границата без да бъдеш заловен от "гойките". Това ще стане, като се вмъкнеш в душевната хралупа на Ева, защото тя е лека и ще те направи по-подвижен. Те ще мислят, че е обикновена, бързо отиваща си умряла душица и няма да им направи голямо впечатление, тя все пак не е убивала хора по земята, нали? А и най-важното, тя е още свързана със сребърната нишка на съня и никоя "гойка" не може да прекъсне такава връзка. Така ще стигнеш до Границата. Там са моите спасители. Това е всичко."
"А после? Ако искам да не се връщам, ще ме приемат ли горе в Отвъдното?"
"Разбира се, че ще те приемат, но след време ще трябва пак да се преродиш на Земята, я в селянин, я в бедняк от някой квартал. "
"Немислимо! Аз ще стана Велик Шогун. Искам безсмъртие!"
"Всеки избира своята участ, Адолф. Но ние с теб имаме уговорка и аз ще ти кажа как да изпепелиш стария Велик Шогун." — завърши Ехнатон и остави душата на прилепения плътно до фигурата да отдъхне.
Тогава чак Адолф почувства разхлабването. Притегателната сила бе изчезнала. Ева също усети, че е свободна и понечи да се върне назад, но не успя. Тя бе все още под властта на Фюрера.
Видял дърпащата се Ева, той се вмъкна в субстанцията й. Образува се еднородна, сияеща единица, която приличаше на всички останали пътуващи нагоре и изпълнили пространството под Границата дребни душици. Това бяха душите на току-що умрели или на сънуващите милиони хора над Европа. Те бяха обаче свързани със свилените нишки на живота, които ги придържаха към земните им тела.
"Гойките" също се бяха разпръснали в по-ниските слоеве на пространството и дебнеха за някоя душа без свързваща нишка. По-бавните, бивши убийци или мошеници, веднага ставаха лесна плячка за тях, но бързите и честни просто профучаваха покрай тях и ги оставаха разочаровани. Някои от бавните успяваха да прекрачат Границата и това бе успех за тях, инак трябваше да служат за храна на "гойките". Това се случваше много рядко, защото сега всички ловци бяха изострили до краен предел вниманието си. Те очакваха Адолф.
Когато Евината душа наближи група "гойки", те не се заинтересуваха много от нея. За тях тя бе просто сънуващ обект, със свилена нишка, нищо друго. Те не предполагаха, че Адолф ще се вмъкне в кухината на Ева и така умело ще се прикрие. По този находчив начин двете субстанции минаха през ловуващото стадо и се насочиха към Границата. Навлязоха в предварителната зона.
*****
В този момент екраните на мониторите в залата придобиха мъгливо изображение.
— Пак не можем да видим Границата или поне зоната — с неудоволствие промълви доктор Райдсма.
— Не се тревожи, скъпа. Току-що е пристигнала новата програма — успокои я Йоманда и се обърна към техника. — Ще можеш ли да я усвоиш бързо?
— Зависи от сложността на файла и колко гигабайта е голяма. Но по принцип Кейс трябваше само да разшири паметта и обсега на диаметралното поле. Аз ги владея тези способи и мисля, че можем да опитаме още днес! — отговори техникът и обнадеждаваща усмивка засия на устните му.
— Още днес? Та ти си прекрасен! — залепи целувка на бузата му Йоманда.
От портала се обадиха, че програмата идва заедно с цяла делегация от Филипс, влачещи със себе си дузина репортери от Телеграф и група журналисти с камери от всички канали на холандската телевизия. Самият Кейс де Граф, както обикновено, след такова изобретение, влезе в болницата за душевно болни в Дордрехт и не можеше да присъства на демонстрацията на своята програма.
Предаденият, лично от директора на корпорацията, лазерен диск бе поставен от техника в драйверното устройство на компютъра и всички зачакаха с нетърпение картина от мониторите.
Наистина, това което се появи на екраните бе вече супер качествено и няколко пъти по-ясно от предните излъчвания. мъглата се разсея и на нейно място се появиха душевните субстанции на Адолф и Ева. С по-прецизното изображение вече се виждаше добре същността на летящите и вмъкнати една в друга души. Бе така контрастно, че се виждаше дори лицето на скрития вътре в Евиното чело Фюрер. Те навлязоха в зоната или така нареченото преддверие на Отвъдното.