*****
Сирената на Мерцедеса бе пусната с пълна сила и групичката учени на Райха бяха стегнали телата си да скъсване. Трафикът и задръстванията допълнително затрудняваха движението на колата.
Повечето хора се бяха скрили в къщите си и очакваха въздушно нападение, вследствие воя на сирените. Навсякъде гъмжеше от войници и офицери. Проверяваха всичко и всеки подозрителен.
Учените в колата бяха замислени и почти отчаяни. Всичко се развиваше в много лоша за тях посока. Те трябваше да стигнат колкото се може по-бързо до Главната квартира на Фюрера. На един завой колата така се поднесе, че излетя от калния път и се блъсна в насрещно дърво. Ударът не бе силен, но уплахата за сметка на това бе нахлула в купето на Мерцедеса. Майер и Людовик излязоха навън. Сипеше се силен дъжд и те се чудеха какво да предприемат. Останалите в колата бяха наистина уплашени до смърт.
— Живи ли сме още? — промълви професорът и се показа през прозореца.
— Я слизайте всички, за да повдигнем предните колелета. Не е толкова плачевно. Може и да продължим дори напред — нареди Майер, а Людовик допълни.
— Да побързаме, защото закъсняваме.
Избутаха колата отново на пътя. Защо ли не погледнаха нагоре в небето. Две сияния се стелеха над тях и нищо неподозиращите учени продължиха напред към катакомбата.
Там те бяха лесно пропуснати от охраната и посрещнати лично от адютанта на Фюрера с думите:
— Професоре, нашият Адолф изчезна! Просто го няма и като че ли се изпари във въздуха. Аз лично го видях ..., но не тялото му, ами изображението му в огледалото ..., нищо материално! Това бе нещо нереално! Разбираш ли!? Има някаква загадка или зъл дух си играе с нас. А и твоята бивша Ева е тук, но тя пък от няколко часа е изпаднала като че ли в кома.
— Така и предполагахме, Франк, и затова сме долетели тук така спешно. Сега ще видим всичко — обясни професорът и всички се спуснаха към приемната.
Там беше и цялата гвардия от висши офицери. Отдавайки чест и с объркани погледи те изпружиха тела напред. Изненадваща за Людовик бе появата на неговия приятел, донесъл живата пепел и забъркал цялата тази история. Той бе възстановен изцяло след приемането на някои прахове, синтезирани от младия биолог. Неподозиращ нищо, хомото се бе прилепил до негов колега по сексуална участ..., последното му завоевание. Тази му поява бе добре дошла за биолога, защото можеше да се добере до смолите и лепилата, които бяха необходими за избавлението от "гойковата" напаст. Мислеше как да започне разговора, за да се добере до местонахождението на египетските смоли. Погледна го в лицето и забеляза немалка подутина, приличаща на израстък. Доближи се до него и го помоли да отидат в един от ъглите, за да поговорят. След като се установиха на достатъчно тихо място, Людовик поде със загрижен тон:
— Хирард, радвам се да те видя вече в по-нормален човешки вид, но това нещо на лицето ти ме тревожи и затова исках да поговорим насаме, за да не разбере началството.
— Ох, братко ..., та то не е само тук! Имам още на няколко места по тялото. Търсих те през целия ден, но не можах да се добера до теб. И твоето появяване е радост за мен! — изля мъката си хомото.
— Слушай ме добре, приятелю! Много важно за теб е дали си се постарал да вземеш освен живата пепел и египетските смоли — заговорнически се долепи до него младият биолог.
— Ами ти как мислиш? Без тях накъде. Знаех си аз, че може би те ще ми помогнат. Нали, Люди!? — с треперещи ръце, офицерът хвана рамото на спасителя си.
— Да, точно те са разковничето на твоята трагедия! Хирард, състоянието ти е доста сериозно. Трябват ми спешно тези смоли, за да ги синтезирам и да отбера необходимия екстракт за теб, разбираш ли? И тогава, може би, тези образувания ще изчезнат.
— Само не ме заливай с лепилата, Люди! Моля те! Знаеш, че ти имам пълно доверие, но все пак пощади ме, ако наистина съм на път да стана нещо ужасно.
— Приятелю, не се страхувай. Няма нищо лошо да ти се случи, защото си хомо и тези лепила, и смоли не действат на такива отклонения като теб.
— Слава богу, че съм си хомо!
— Сега трябва веднага да излезеш оттук и да ги донесеш.
— Ти луд ли си!? Веднага! Ами тази тревога? Не, не..., това ще ми коства главата.
— Ще измислим нещо. Не се бой. Ще те спася. Между другото изчезването на Фюрера също е свързано с тази пепел, така че ще взема разрешение от адютанта да напуснеш катакомбата, за да донесеш материалите в лабораторията на Райха.
— Добре, Люди. Ти само получи заповед за мен. До час време ще съм там.
След като получи необходимото разрешение, то висшият офицер се отправи към незнайни места, за да осигури тези толкава важни за него и за Великия Райх неща.