На Александра й бе действително трудно в тази чужда страна. Вече пет години се влачеха по съдилища, само и само да могат да се доберат до желания холандски паспорт. Накрая го получиха и сега се сблъскаха със суровата действителност. Тези трудности хвърляха тридесет и седем годишната жена в отчаяние. Често тя си мислеше за починалите в България, по странни обстоятелства, родители. Нямаше си никого на този свят. Изключения правеха само съпругът й и дъщеричката й Нина. Имаше също и сестра в България, но напоследък връзките с нея бяха поохладнели и това още повече наливаше масло в огъня.
За да излязат от кризисното състояние, Александра трябваше да търси черна работа. Намери сравнително бързо като чистачка при една богата французойка. Чистачка, това бе убийствено за нея. Тя, която ръководеше цяло училище в България, сега да се унизи толкова. Но нямаше какво да се прави.
Цялата съвкупност от тези обстоятелства я караше все по-често да мисли, че този живот няма смисъл, че защо ли още трябваше да се живее?
— Разбирам, че ти е трудно, скъпа, но нямаме избор. Трябва да се борим с този проклет живот — Петер понечи да вдигне съпругата си от леглото.
— Аз се боря, но не издържам повече. Не мога. Всичко ме дразни. Дори благородната ти помощ, която даваш на нашите познати. Не виждаш ли, че ти се подиграват? — каза му, с изпънали се до скъсване нерви Александра, имайки предвид вчерашното отсъствие на мъжа й, който бе помогнал на техни познати в инсталацията на току-що купен компютър.
Това бе едно нормално нещо, но ето тя дори от това се дразнеше. Мислеше, че му се подиграват, след като бяха казали, че прекалено много им бил обяснявал. След това тя поде пак:
— А и защо в последно време си спиш сам в стаята за гости. . .?
— Ами студено е, скъпа. А и тези грипове. Не си мисли, че не те обичам. Просто го правя заради детето. То иска да е на топличко при теб. Разбираш ли? Не си мисли глупости! — заоправдава се мъжът й.
Александра бе започнало да изпада в истерия. Цялата тази съвкупност от трудности бе допълнена и от неразбирателството по въпроса със спането на Нина. Петер искаше детето да спи в тези мразовитите дни при нея, а той в стаята за гости. Александра мислеше погрешно.
— Ох, не знам, Петер. Повече не издържам. Искам да си сложа край на живота. Не виждам смисъл в него. А вие с Нина се оправяйте, както можете.
— Не говори глупости. Така ли лесно се умира? Ти само ме плашиш. Искаш да правя, каквото ти кажеш, нали!?
— Не, не те плаша ни най-малко! Само ми кажи къде са хапчетата и ще видиш. Вие с Нина нали заминавате сега с колата при обичните ти познати, за да им помагаш със знанията си.
— Ами да, ще ходим. И тъкмо ще видим дали ще го направиш — изрече Петер последните си думи и напусна разярен стаята.
Отиде да вземе Нина и излязоха от къщата, оставяйки ридаещата жена сама. Качиха се на Фолксвагена и отпрашиха по магистралата за Лейдън. Той не предполагаше, че създалата се обстановка е така сериозна. Досега съпругата му на няколко пъти го бе плашила със самоубийство, но винаги той я утешаваше, с много, много целувки и извинения. Този път искаше да види дали наистина щеше да се случи нещо или това бяха само трикове за дребни победи на жена му над него.
Останала сама, Александра бе в много напрегнато състояние. Наистина животът нямаше смисъл за нея. Искаше да му сложи край, но не пред детето. Изправи се със мъка и затършува из шкафовете за хапчетата. Намери ги. Цяла опаковка с червени капсули. Едно бе достатъчно, за да я приспи, цялата опаковка неминуемо щеше да я прати в Отвъдното, в царството на умрелите.
Отиде до огледалото и се взря в него. Там тя видя една жена на средна възраст, с безизразни и студени очи. Наля цяла чаша с вода и без страх погълна всички хапчета наведнъж. Не съжаляваше за нищо. Само може би за детето, но Петер щеше да се грижи за него.
*****
Почувства как й се доспива и изпусна чашата с водата. Изпадна в безсъзнание, строполявайки се на пода.
— Значи е имало действително доближаване до Границата — каза Райдсма, като проследи на екрана излитащата нагоре душевна субстанция на Александра.
Също много добре се виждаше как свилената нишка се скъса и прозрачната душа започна да кръжи над безжизненото тяло.
*****
Беше й ужасно объркано. Внезапното решение за самоубийство, поемането на капсулите, смъртта. Осъзна, че може да се движи във въздуха без затруднения. Премина през стената и се намери в стаята на Нина. Със скръб и съжаление погледна пухкавите зайчета и другите играчки на детето.