"Ами сега! Защо го направих!? — помисли си тя. — Дали ще могат те двамата с Петер, сами, да се справят с този труден живот?"
Нещо я теглеше навън. Излетя през покрива и огромното въздушно пространство се ширна пред нея. За малко се стъписа, но се овладя. Политна, но не горе, ами в посока към магистралата, нещо я зовеше натам.
*****
— Докторке, виж какво става с екрана на Петер!? Той също е в критична ситуация — извика Йоманда.
След като бащата и Нина напуснаха къщата, то те се отправиха с колата към магистралата за Лейдън. Голяма тревога се бе настанила в душата на Петер. Шофираше предпазливо и си мислеше за Александра.
"Ами ако все пак го направи? Тогава какво ще правя без нея? Животът ми ще е опропастен "
Включиха се в натоварената магистрала. Беше върхов час и всеки бързаше да се прибере я в къщи, я да иде на някое посещение при роднини или приятели. Петер имаше някакво странно предчувствие, което го теглеше назад към Васенар, но вече бе късно. Потокът от коли го притискаше и той трябваше да продължи.
Изведнъж почувства леко дърпане на лявото колело. Караше с около сто километра в час. Чу му се скърцане и стържене на метал в метал. Лявата щанга на колелото се бе изхлузила от гнездото и колата загуби управление. Започна лудешки танц по асфалтовото платно. Първо наляво, след това надясно. Детето изпищя и се хвърли на врата на баща си. Това допълнително затрудни овладяването на сложната ситуация. Голям и дълъг тир бе от лявата страна, а от дясната му страна току-що купен луксозен Шевролет, какъвто само васенарци можеха да си позволят да карат. Изпуснал вече волана, Петер видя как колата се насочи към тира и се завря под каросерията. От удара стъклото се счупи и детето изхвръкна със страшна сила навън. За голямо негово щастие то се приземи леко и падна в купчина крайпътен пясък. Нищо сериозно не му се случи.
Петер видя всичко това като на забавена филмова лента. Излитането на детето, ударът с тира, сплескването на собственото му тяло. Кръв и мозък, слети с натрошена плът бяха омазали предната седалка на Фолксвагена. Въпреки страшната гледка, на него му бе интересно. Не чувстваше никаква болка. Душевната му субстанция излетя от тялото и пое нагоре. Обърна се назад и видя лежащо дете на голямата купчина пясък. То бе живо и здраво, но плачеше силно и бе изпаднало в шок. Искаше му се да му каже, да не се страхува за татко си, защото той е още "жив" и съществува, макар и под друга форма, че я вижда. Но Нина не го чуваше. Само плачеше, сгушила се в пясъка. Петер се извиси още по-нависоко и започна да кръжи над катастрофата като огромен, невидим орел.
Тогава той видя друга субстанция, подобна на неговата, и се учуди много, като разпозна в нея чертите на Александра. Сиянието се насочи към него
"Петер, какво направи? Защо трябваше да се случи всичко това? Нина остава сама на тази чужда земя. Няма си никой тук!" — чу той звук в съзнанието си, понечи да отговори, но нищо не излезе от устата му. Тогава си помисли.
"Това са очертанията на Александра. Какво ли пък тя прави тук? Или и тя вече е умряла като мен?"
"Да, скъпи, така е! — изпрати му тя мисловен сигнал и така и двамата разбраха, че могат да комуницират чрез мислене.
Движението на магистралата бе спряло и се бе образувала километрична опашка от коли. В момента на удара шофьорът на тира бе ударил спирачки веднага и заковал на място огромната машина. Останалите автомобили също спряха кой как можа. Някои се удариха леко, но до друг смъртен случай не се стигна. Най-близкостоящите излязоха и се притекоха на помощ. Едни отидоха да видят детето, а други се опитваха да измъкнат сплесканото тяло на Петер.
— Умрял е веднага — констатира мъж, който се представи за медик.
Душевните субстанции чуха казаното и се погледнаха.
"Жалко за Нина! — сподели Петер — Какво ли ще прави без нас?"
"Ами ще има същото чувство, което имам аз вече десет години — обърна се към него половинката му и добави. — Помниш как и двамата ми родители умряха в една година."
"Да, но тя не го заслужава. При твоите родители бе друго. Просто Господ ги извика, а при нас, ние сами си го пожелахме." — изпратеният мисловен сигнал на Петер трогна душата-жена.
"Действително е така. И аз съжалявам за стореното. Чувствата ми надделяха над разума ми и го направих. Глупаво постъпих."
След тези размишления те почувстваха, че стават още по-леки и че нещо ги тегли като магнит нагоре към ширналия се космос. Бе невъзможно повече да останат на мястото на произшествието. Полетяха със страшна скорост. Времето бе студено и те се запровираха през въздушните течения като през ледени блокове, но пък не усещаха ни студ, ни топлина. Покрай тях зърнаха и други светещи летящи субстанции. Вероятно на току-що умрели като тях хора. Някои се движеха по-бързо, някои едва кретаха. Времето напредваше и денят се бе сменил с вече навлизащата вечерна тъмнина. На голямо разстояние от тях се намираше групичка от някакви субстанции, които бяха по-различни от другите. Формата им бе половината на човек, половината на животно. Лъчението им също бе по-наситено и тъмно. Те дебнеха някой. По-бавно движещите се души попадаха в техния плен и те ги консумираха, поглъщайки ги в своите черепни кухини. Истински лов. Безпощаден и безмилостен.