Душите на Петер и Александра видимо бяха доста подвижни и когато стадото от ловуващите сияния се стрелна към тях, те просто със завидна лекота избегнаха първото нападение и се устремиха още по-нависоко в дълбините на космоса.
"Трябва да внимаваме, скъпа! Тези изчадия са опасни. Видя ли как претопиха няколкото сияния летящи зад нас?" — прати послание мъжът.
"Да, наистина сме опасни. Само да ни паднете и ще видите каква участ ви чака!" — дочуха бягащите и засилиха полета си до краен предел.
*****
— Дали ще се отърват, докторке? — попита загрижено Йоманда.
— Сигурно! — каза спокойно Райдсма, гледайки с притаен дъх в монитора.
— Но те наближават Границата!
— Да, най-после ще можем да я видим и да надникнем зад нея.
— Дано! Тъкмо и всички репортери са тук..., но да видим какво ще стане по-нататък?
Техникът също бе не по-малко напрегнат. Той настрои най-новата програма и зачака с разтуптяно сърце. Екраните блеснаха с всичка сила. Границата наближаваше. Всичко се оцвети в приятна виолетова светлина.
*****
Виолетова светлина обля и двете души и те се намериха в нещо като тунел. Стремглаво преминаха през него като времето, за което минаха, не можаха да определят. То не съществуваше за тях. В края на тунела представата за всичко земно се изпари. Пред тях се стелеше лека мъгла, в която те забелязаха прозрачни фигури, различаващи се от току-що дошлите субстанции. Те бяха като от стъкло, но с определени човешки черти. Стъклени маси със столове се мяркаха по-нататък и на тях бяха насядали прозрачните усмихнати сияния с човешки форми.
Двете души на Петер и Александра се доближиха достатъчно, за да различат вече и лицата на насядалите по столовете хора.
На една маса ясно се видяха образите на Александрините родители. Те чакаха да наближи чедото им. Малко по-нататък бяха седнали дядо й и баба й, също починали преди няколко години. Всички бяха така щастливи.
Александра бе също много щастлива, че вижда роднините си и се отправи към тях.
"Пристигна значи, мило дете! Но защо така прибързано? Ние те чакахме, защото получихме известие от Одисей и Христос, че сама си прекъснала свилената нишка на живота." — отправи мислен сигнал майка й Слава.
Стъклената й обвивка бе съставена от подобие на дрехи, които бяха полупрозрачни и даваха на тялото u особена осанка.
"Ние още сме тук, в Големия дом, зад Границата. Разбира се, живеем в нашите си парцели, но още нямаме послание от Сътворителя за превъплъщение в ново тяло на Земята, така че имаме късмет да те видим и да ти се полюбуваме обърна се бащата към детето си и понечи да стане от стола, за да направи място на идващата, малко особена субстанция, със стари гръцки одежди. Това бе Одисей.
Лъченията, които го бяха обградили издаваха неописуема любов и чистота. Докоснала ги, Александра почувства как я облива нещо, което никога в земния свят не й се бе случвало и с нищо не можеше да се сравни. Одисей седна на стола и се сля с него. Той заговори с нежен тон отправен към Александра.
"Разбирам какво си направило, дете на Сътворителя, скъпа Леа, но това не бе правилното ти решение. Погледни надолу!"
Той извади стъклено огледало, на което се виждаха земните релефи. Като на филмова лента се въртяха последните събития, случили се на Земята.
Нина бе приседнала на някакво кресло и трепереше от вълнение и уплаха. До нея бе близката приятелка на майка й леля й Ели. Плачеха тихо и детето не можеше да повярва, че всичко това е истина. Тежка депресия се бе настанила в нежната, чувствителна детска душа.
"Дълбоко съжалявам! Само това мога да кажа. Ако имам възможност, то бих искала да върна историята на моя живот с един ден назад. Бих искала да поправя тази моя грешка." — сподели Александра и погледна Одисей умолително.
"Ти не можеш нищо на нравиш, скъпа Леа, но аз мога! Ще ми струва скъпо, но си заслужава да опитам. Аз те познавам, откакто свят съществува, дори когато имаше живот като змията Боа. Ти си почти накрая на своето извисяване по стълбата на съвършенството. Тази ти грешка можем и трябва да я поправим!" — Одисей извади от подобието на голям гръцки халат една игла и сребърен конец. Спусна се по тунела надолу към тялото на Александра, лежащо на пода в банята. Порови се из черепната й кухина, където имаше все още бледи останки на част от душа и ги свърза със сребърния конец. След това пое обратно нагоре.