— Дано до утре се върнете с тази така важна информация нужна на компютъра!
— Ще се върнат, докторке, имам предчувствие!
— Добре, момчета, тръгвайте с моя джип. Той е на паркинга и още един път повтарям. Внимавайте! — каза Райдсма и след тези напътствия се обърна към жените.
— А ние, скъпи, да отидем някъде да вечеряме. В гръцкия ресторант, както обикновено. Вкусът на Александра никога не ни е лъгал.
*****
Джипът изръмжа и се спусна по улиците на Лейдън. Петер, който бе зад кормилото, мислеше план за влизане в Дордрехтската лудница, където бе настанен Кейс. Той я бе посещавал веднъж, когато трябваше да настанят за пръв път програмиста и бе огледал и запомнил всичко доста добре със силната си фотопамет. Планът трябваше да е готов до пристигането им. Домът за душевно болни се намираше на около 70 километра от Лейдън и имаха само половин час време за обмисляне.
Пристигнали вече в Дордрехт, те имаха вече плана в главите си. Оставаше само така безупречно да могат да го изпълнят.
Вечерният мрак се бе спуснал и потъналият в зеленина град започваше своя спокоен, сънлив живот. Жителите му, настанили се пред телевизорите, дремеха след обилните вечери, които само холандците можеха да си приготвят.
Двамата мъже спряха джипа пред телефонна кабина и Петер, който явно бе измислил плана, излезе от мощната кола и набра 06-11, телефонния номер на Бърза помощ.
След минути прозвуча сирена на линейка. Звукът режеше тишината над заспиващия град и се приближаваше към телефонната кабина, от която се бе обадил Петер със зов за помощ.
Вече пристигнала, от нея излезе дежурният лекар и се насочи към кабината. Там българинът симулираше, че е откачил. Ричард даваше знаци на мъжа с бялата престилка да побърза, като го осведоми:
— Този мъж нещо не е в ред, докторе. Виж го какво прави. Как се гърчи! Пяна излиза от устата му.
— Сега ще усмирим нещастника — отговори му дежурният лекар и извади инжекция с морфин или нещо подобно, което служеше за парализа на крайниците и предизвикваше дълбок сън
Намерил се вече до хъркащия и издаващ същински звуци на луд, той насочи иглата на спринцовката към конвулсиращото тяло. Изненада се ширна в очите му, когато видя инсцениращият лудост мъж да казва с нормален тон:
— Тази инжекция е за теб, скъпи ми докторе!
Петер подскокна и с виртуозно движение обви с ръце шията на уплашения лекар. Взе стъклената спринцовка от ръцете на вече парализирания от страх мъж и насочи иглата към задните му части. След това го съблече и взе така необходимата бяла престилка със закачената на джоба пластмасова табелка. Пасваше му точно. Не забрави и медицинската чантичка. Постави лекаря в телефонната кабина да поспи, докато той се върнеше от лудницата.
Шофьорът на линейката не бе забелязал нищо. Мислеше си, че всичко е привършило. Като видя бялата престилка на идващия, припали колата Петер, с намъкната бяла престилка, не направи впечатление и се настани на предната седалка. Линейката бе готова за връщане в базата.
— Накъде, шефе. ..? - не успя да довърши шофьорът, защото инжекцията се вля и в неговото тяло.
За броени секунди бе упоен и се строполи на волана. Клаксонът жално изпищя. След това бе поставен от двамата похитители в носилката. Включиха сирената и потеглиха към лудницата.
На входа охраната ги попита какъв е проблемът и защо нищо не знаят за пристигането на редовна дежурна линейка. Ричард обясни, че случаят е спешен и трябва пациентът да бъде приет точно тук, Главният лекар знаел за това.
Въоръжената охрана на института за душевно болни се хвана на хитростта и ги пусна безпрепятствено да продължат към седмо отделение.
Двамата слязоха от колата и се насочиха към сектора на Кейс. Пред една врата имаше охрана от яки мъжаги на "Филипс". По това те разбраха, че там е стаята на програмиста. Облечен с бялата престилка, Петер мина покрай тях и поздрави кратко. Ричард, малко зад него, буташе количката с все още упоения шофьор.
От килията на Кейс се чу тропане и блъскане по вратата. Един от пазачите отвори прозорчето и се ококори от учудване. Явно нещо се бе случило вътре.
- Какво става тук, нещо не е ли наред? - попита преоблеченият българин.
- Боже небесни, та това не е човек! Какво е това чудо!? Докторе, елате бързо!
Петер това и чакаше. Вмъкнаха се вътре с Ричард, като наредиха на пазачите да откарат приспаният пациент в спешното отделение. Те щели да се погрижат за Кейс.
Това, което видяха, влизайки вътре, ги стъписа. Тялото на програмиста се бе превърнало в изсушена мумия и оттам тъкмо излизаше сребърно сияние.