- Та това е Одисей! - позна го веднага техникът, който не един път го бе виждал на екрана.
- Заключете вратата и ме слушайте много добре! - прозвуча тих глас, явно трансформиран.
Те изпълниха нареждането и се настаниха послушно до леглото. Ричард понечи да пипне субстанцията, но ръката му остана празна, след което попита меко:
- Ти си Одисей, от монитора, нали! Но какво правиш в тялото на Кейс де Граф?
— Винаги съм бил познатият ти Кейс, но никога не си ме виждал след залез слънце, и когато приема бариевата съставка, то ставам просто Одисей. Така ми е по-лесно да оставам на Земята. Кейс бе само тялото, аз съм душата. Програмата е предназначена специално за вас, защото Създателят смята, че може би сте вече достатъчно зрели, за да разберете истината. Затова и аз съм приел образа на този програмист. Разбира се, от време на време откачам, защото не всичко е така лесно, но и общо взето досега се справям със зададеното ми отгоре, нали? — субстанцията се носеше из килията и обикаляше ту около Петер, ту около Ричард, като не спираше монолога си. — Програмата е вече готова, само дето ти Ричард трябва да можеш да се вмъкнеш в разширената памет. Ще ти кажа. Първо изчистваш деменсионалната памет и на нейно място вкарваш четирите файла за визия. След това разкриваш двадесет милиона гигабайта по вертикална посока и влизаш директно в разширената памет. Ясно!?
— Така си и мислех, но не смеех да го направя, защото ме бе страх от експлозия в твърдия диск, Кейс! Сега наистина ми е ясно! — с възторг подскокна Ричард, за да помилва субстанцията на Одисей-Кейс.
На вратата се чу проточено тропне. Явно бяха открили измамата на Петер.
— Ами сега? Как ще се измъкнем? — потрепера техникът.
— Спокойно. Аз си се връщам в тялото на Кейс и казвате, че спя в несвяст. А видяното от охраната е вече забравено. Аз изтрих всичко от мозъците им — като тих вятър чуха те напевния глас на субстанцията и видяха как тя се стопи в черепа на Кейс.
Тялото му веднага прие червендалестия си вид и все едно, че нищо не бе се и случвало.
Отвориха вратата и какво да видят..., цяла дузина пистолети насочени към тях.
— Спокойно, момчета, всичко е наред, каква е тази паника? — каза Петер и продължи, сочейки с пръст Кейс. — Пациентът е тип-топ!
— Да, докторе, аз се чувствам прекрасно — отговори лудият, тропайки по леглото. — Затворете ми вратата, ако обичате! Ще спя.
Изненаданата охрана свали оръжията си и един от тях объркано запита:
— Ами защо онзи тип там се представя за шофьор на линейката и каза, че вие сте го отвлекли с цел да се доберете до програмиста?
— Той явно е луд. Вземете мерки за него! — каза троснато Петер и повлече Ричард към докторската стая.
Постояха там, докато положението се успокои и след това се измъкнаха откъм задния вход на лудницата. Качиха се безпрепятствено в линейката и потеглиха.
Бързо намериха лекарят, който сладко спеше до телефонната кабина. Сложиха го в една носилка и звъннаха на централата да си го прибере. Взеха джипа на Райдсма и се понесоха из нощния Дордрехт на път за лабораторията в Лейдън.
*****
— Можете вече да заложите аурата в мозъците им. Аз съм готов за стартиране на програмата. — Техникът натискаше трескаво клавишите на компютъра. Мокър до кости, от потта избила по тялото му, той бе напрегнат, но и сигурен в себе си. Получените наставления от Кейс де Граф усилваха увереността в добрия изход на експеримента.
— Аурата им като Ева и професор Шулц, нали? — посъветва се Йоманда с докторката.
— Да, да, разбира се! Ще ни се удаде ли да надникнем този път зад Границата? Може би ще видим и Създателя, и живота в Отвъдното. Но преди това да запишем на диска каква е била смъртта им, а и много важно е от историческа гледна точка, да се сдобием с доказателство за кончината на Фюрера Адолф.
— О кей, старт на експеримента, Ричард! — даде заповед Райдсма.
Екраните блеснаха с особена мека светлина. Фигурите, показали се на екрана, бяха вплетени една в друга и с млечен полупрозрачен оттенък. Явно бяха душевната субстанция на Ева и потопилия се в черепната й кухина Адолф. Те наближаваха тунела. Спуснаха се и като вихър се завъртяха в него. Някъде по средата обаче, лудият им бяг спря за миг. Като с магнит някой ги залепи за стената на тунела. В кръгъл отвор се явиха сребърни, свилени сияния. Те имаха дълги и като от стъкло пипала. Уловиха душата на Ева и я настаниха в мъгливо помещение, с метално-сивкава светлина. Вътре то наподобяваше на огромна зала, в която плуваха сфери с кръгли отвори по средата.