"Тревога! Тук има нещо нередно! Има скрита мъртва душа, вътре в спяща жива, със свързваща нишка. Невиждано досега!" — дочу се напрегнат мисловен сигнал.
"Стоп! Ти не си за тук, скъпо дете на Създателя, но това в теб..., о-хо, та това е "гойка". Как ли се е осмелила да дойде дотук? Трябва да е много хитра или научена от някой как...!? Слуга на Шогуна!"
"Аз не съм слуга на Шогуна! — измъкна се от кухината на Ева Фюрерът и изпъчи свилена снага. — Аз ще бъда новият Шогун! Ха, ха...!"
"Благодари се, че не е изгряло слънцето, иначе как щеше да се строполиш на Земята... — непознатият глас се стелеше меко, но после нареди на някой. — Извикайте по спешност Одисей или Христос."
Дори не изказал и последните си думи пред сиянието се яви Одисей. Явно тук времето имаше други измерения или изобщо не съществуваше. Одеждите на Одисей бяха в познатия гръцки стил, изпредени като от коприна, те се сливаха с прозрачността на тялото му.
"Адолф..., това си ти, Фюрерът Адолф!" — не се излъга в индентификацията си гръцката легенда.
"Да, аз съм. За голямо твое учудване минах и половината тунел. Какво ще кажеш!?"
"Значи си избрал все пак да се преродиш? Това много ме радва, дори ласкае..., но в следващия ти живот ще трябва да се преродиш като нещастен изрод, за да изкупиш греховете си, а те не са малко, а?"
"О, грешиш, Одисей! Аз ще стана Шогуна на "гойките"."
"Нещо не разбирам. Ами защо си тогава тук, пък дори преминал такъв дълъг път по такъв хитър начин? Ако разбере Шогунът, че си бил тук, горко ти, но въобще как ще се добереш до него...?"
"Затова съм и тук. За да си изясня нещо и по-точно как да го убия?"
"Ти луд ли си!? Аз мога да те прибера при нас, но не и да те правя убиец на Шогуна."
"Това не е твоя работа. Това е задължение на Ехнатон."
"Ехнатон!? Та той отдавна е изпепелен!"
"Да, но онези долу не спят. Учените правят какви ли не открития. Намерили са пепелта му в урната и са го възстановили като "гойка". Замразен е в някакъв контейнер и се нуждае от твоята помощ да го освободиш и да си го приемеш тук. Той иска да се преражда, глупакът му с глупак. Ако не му помогнеш, то утре учените ще го залеят със смолите и лепилата и ще го изпепелят отново, а той не иска в никакъв случай пак да чака още хиляди години за шанс."
"Така значи! Да, той наистина ми е нужен тук! Трябва да му помогна! А ти какво решаваш? Тук ли ще оставаш или... какво решаваш? Остани, прероди се! Избави се! Това е единственият ти шанс да помогнеш на всички."
"О, о..., слушай, аз ще те заведа до контейнера, а оттук натам, в какво ще се преродя, аз си знам! Да тръгваме!"
Адолф отново се вмъкна в черепната кухина на Ева и поеха обратно към Земята. Одисей притежаваше необходимата бързина, за да ги повлече със скорост, която дебнещите "гойки" така и не усетиха. Евината душа бе свързана с нишката на живота и те дори и не обърнаха внимание какво се крие в нея.
Когато стигнаха зданието на Главната лаборатория, слънцето прокарваше първите си лъчи. Още няколко минути и "гойките" щяха да започнат своята метаморфоза, затова трябваше да побързат с Ехнатон.
Всички учени, с изключение на професор Шулц, който бе останал при тялото на Ева, чакаха пред вратата на контейнера, готови да залеят със смола "гойката" на Ехнатон. Висшият офицер бе така добър да донесе необходимите материали в знак на благодарност, защото пък Людовик му бе обещал пълно възстановяване.
Всичко това бе видяно от трите светещи субстанции, които преминаха през телата на присъстващите, а след това и през тежкия железен контейнер.
Ехнатон веднага влезе в мисловен контакт с Одисей.
"Това е последният ми шанс, след минути те ще ме залеят с лепилата и ще е вече късно. Разбираш ли, Одисей!? Помогни ми!"
"Този ваш саркофаг от каква ли материя е?" — каза, питайки по-скоро себе си, облечената в гръцки одежди душа и се опита да премине през стъклената фигура, но не й се отдаде.
Слънцето бе почти наполовина изгряло и всички извън контейнера се приготвиха за изливане на убийственото вещество върху фигурата на Ехнатон. Людовик бе така напрегнат, че сърцето му щеше да изхвръкне.
— Майер, готови ли сме или да изчакаме окончателното изгряване на слънцето?
— Да, действително ще е по-умно да изчакаме, защото е възможно "гойката" на Адолф също да е тук и тогава с един удар два заека — предположи Майер.
В контейнера нещата не вървяха според плана и Одисей все по-силно се блъскаше в стъклената преграда на фигурата.
"Одисей, слънцето вече изгрява с пълна сила! Да ми каже Ехнатон как да убия Шогуна. Сега сигурно учените ще го залеят със смолата, а покрай него и мен. Казвай проклети, фараоне! Аз си изпълних моето обещание!" — гневно изпрати сигнал Адолф.