"Добре, ще ти кажа. Като станеш "гойка" в материално състояние, то изрови земята под себе си и се насочи на запад към Холандия. Почвата в тази област е рохка. Шогунът ходи там та пие вода от дюните, близо до океана. Тя е животворна за "гойките" и само той, и аз знаем къде се намира точното място на извора. Там можеш да го убиеш и то само като замърсиш извора с отровата на Прокажения паяк, висящ някъде, я по мазетата, я по таваните на замъка на Борсбом. Ти ще го намериш. След това вземи от отровния му шип люспа, но внимавай да не те докопа, защото ще умреш незабавно. Това е!" — изпълни обещанието си Ехнатон, казвайки всичко, което знаеше, на Адолф.
Фюрерът така и направи. Полетя на запад към ниската земя и нямаше какво да го спре, за да не изпълни намеренията си.
След много борба с частиците на химичната съставка, свързваща в особена стъклена материя фигурата на Ехнатон, Одисей най-после се добра до вътрешността. Слънцето вече бе нахлуло и "гойката" на фараона бе започнала своята метаморфоза.
"Ами сега, като се превръщам вече в това изчадие, как ще излетя нагоре към Границата. Аз ставам материален и учените вече влизат в контейнера. Горко ми!" — насочи последни надежди Фараонът към Одисей, който междувременно бе влязъл вече във фигурата.
"Спокойно, това е моя грижа. Аз ще те пречистя. Важното е, че ти го искаш. Искаш да станеш пак чедо на Сътворителя!"
Одисей грабна двете сгушили се души, на Ехнатон и евреина, и със страшна сила ги измъкна навън от стъкленото тяло. Материалните прегради нямаха вече влияние на полета на свободните и пречистени сияния. Ехнатон бе спасен.
*****
Душата на Ева спокойно се върна в тялото си и когато отвори очи съгледа как загриженият и не спал цяла нощ Шулц се стъписа, като я видя жива и здрава, излязла вече от комата.
— Скъпа моя, та ти се завърна най-после! Бяхме те отписали от света.
— Сънувах особен сън, Шулци. Адолф е бил изверг и аз съм била така заблудена, толкова дълго време, прости ми, скъпи. Но за щастие, това бе само един сън. Но къде е той! ? О, да, спомням си..., но не..., това дали бе сън или истина? — объркано заобръща глава на всички страни Ева. — А и ти какво правиш тук? Какво става с мен?
— Това е дълга история, Ева. Всичко, което си преживяла не е сън, ами една действителност. Жестока действителност! — и той й заразказва за случилото се през последните часове.
— Значи, казваш, моят сън е действителност? Да знаеш само къде бях? Адолф има пъклен план и аз чух всичко, защото той бе в мен, в моята душа и ... — не успя да довърши тя, тъй като Шулц я прекъсна с думите.
— Скъпа, да тръгваме към лабораторията. Там ще разкажеш всичко и на другите, нали? Просто трябва да побързаме, инак можем да изпуснем важни събития, от които може би зависи живота на милиони хора. Да тръгваме!
*****
Слънцето бе изгряло напълно и всички негови лъчи обливаха прозорците на лабораторията. Бе време за превръщане на "гойките" в материални същества.
В контейнера бяха влезли Майер, Грета, Людовик и адютантът. Грета бе стиснала съда с египетската смола и готова да го хвърли върху евентуално превръщащата се "гойка". За жалост в стъклената фигура нямаше и помен от живот. Никакво потрепване или дихание. Въздухът вътре бе мъртъв.
Тогава Майер се престраши и докосна стъклото, казвайки учудено:
— Колко е гладка стената, дори без една грапавинка. Но виж тук има нещо като отвор! Оттук значи са избягали и то още нощес..., но как? И къде ли са сега?
— Не е възможно снощи да се е случило. Те бяха вътре доскоро — изяви становище адютантът, който действително контролираше състоянието на фигурата. — Това е станало скоро, много скоро!
— Значи сега, под носа ни!? — каза хубавата Грета и запокити съда със смолите, който едва не се счупи.
— Добре и сега да е, то ние сме безпомощни, защото можем да изпепелим материална "гойка", но не и душевна субстанция. Явно някой им е помогнал да избягат.
— Да, така е, помогна им Одисей — каза нахлулата вече в помещението с контейнера Ева, придружена от Шулц.
— Спокойно, господа! Нищо не е загубено. Ева, разкажи им за всичко, скъпа — изля професорът порой от думи, въпреки че бе задъхан от тичането дотук.
— Скъпа!? — ококори се Майер, но продължи. — Как така за всичко?
— Ами тя ми разказа за съня си. Всъщност това не е никакъв сън, а реалната действителност, която разбира се, е трудно да повярваме. Подробностите съвпадат и с легендата, и с нашите предположения — заобяснява Шулц. — Душите ги няма сега тук, те са вече излетели от фигурата и са станали смъртни, но Адолф, който също е бил допреди малко в контейнера е пожелал да остане "гойка". Но това е дълга история, която по-скоро самата Ева ще ви разкаже много по-подробно.