След едночасово детайлно излагане на всички случки в съня си, Ева обобщи накрая, че трябва да се предприеме нещо за осуетяването на пъкления план на Фюрера. За тях той вече не бе Великият Адолф, ами една съвсем друга личност, която трябваше да бъде спряна в името на човечеството. Но как биха могли да поднесат всичко това на висшите офицери, а и кой ли би им повярвал. Трябваше да измислят нещо.
— Ние сме без Фюрер и кой ли ще го замести? Как ли ще продължи тази вече загубена война? — поде адютантът. — Настъпва крахът на империята.
— Наша задача е да опазим народа ни от напастта на "гойките". Адолф ще убие Шогуна и ще го замести. Това значи, че той ще се настани в подземното им царство. Носталгията по Райха неминуемо ще го върне в родните ни планини и това ще рече, че всички "гойки" ще се преместят от Америка тук под нас. Ще настъпи кошмар за населението — продължи дискусията Шулц. — Тогава ще видим истинската сила на Адолф
— Но как да го спрем? — намеси се Людовик. — Единственото нещо е да го изпепелим.
— Аз знам как! — изрече с пламнали за мъст очи Ева. — Ще отидем до Холандия и там ще го чакаме при дюните. Ще го изпепелим преди той да е убил Шогуна. Кой ще дойде с мен!?
Всички притихнаха и наведоха глави надолу. Само професорът се изпъчи и гордо каза:
— На този свят съм обичал само Ева и искам да бъда рамо до рамо с нея и до последния ни час. Искам да унищожа този самолюбец и изверг. Искам да му отмъстя за всичко причинено ми от него.
— Добре, скъпи..., но все пак..., прости ми. Аз бях просто заблудена в този живот и пренебрегвах любовта ти към мен. На света съществуват и други ценности освен удоволствията и богатството, нали? Ти си ми най-голямото съкровище, Шулци! — хвърли се в прегръдките му очарователната, макар и леко застаряваща пищна жена.
— Аз идвам с вас! — Людовик се приближи към омаяната от любов двойка.
— Чудесно, ти винаги си бил истински мъж. Ами аз. ..? — понечи да каже Грета.
— Ти, скъпа, засега ще трябва да чакаш тук. Моля те! Мисията ни ще е доста опасна и просто искам да отгледаш нашето дете, ако не се върна жив — погледна младият биолог към леко подутия й корем и я целуна.
— Тогава трябва да обмислим хубаво вашето пътуване и подробностите около него — каза делово Майер, учудвайки се на смелостта на великолепната тройка, избавители на нацията.
*****
Пристигнали за около ден път с Мерцедеса на Шулц, изпълнителите на мисията, наречена "Отровния паяк", бяха посрещнати радушно от кмета на холандския град Лейдън и настанени във вилата на колега на професора, доктор по вътрешни болести.
Дюните, от които Шогунът пиеше животворната вода се намираха на брега на Северно море и на десетина километра разстояние от Лейдън, близо до селцето Васенар.
След като отпочинаха от дългия и уморителен път, тройката мисионери решиха първо да открият отровния паяк и чрез него да се доберат до Адолф и Шогуна. Но как? Също така и никой не трябваше да знае за тайното им идване и неговата цел, инак би се създала паника в тази малка страна, наречена Холандия. Официалното им обяснение за това посещение бе обмяната на опит в биологията и хуманната медицина.
Вечерта, преоблечени като обикновени хора, те се смесиха с тълпата, за да се осведомят за това-онова и най-вече за слуховете около отровния паяк. Влязоха в няколко кафенета и разговаряха с простите люде. Някои от тях наистина потвърдиха слуховете за странните събития в замъка на Борсбом и това засили надеждата за добър край на мисията.
Мерцедесът се понесе по стар селски калдъръм на път за прословутия замък. Отпреди столетия се носеше лошата слава на този занемарен палат, поради неестествени и злокобни явления, които се случваха тук и населението избягваше да го посещава и дори да говори много, много за него. Разправяха, че тук освен кралските тайни пиршества е имало и редица убийства от духове и вампири. Най-потресаващата история била легендата за някакви си „летящи прилепи" и за някой си граф де Мол, който избавил тогавашна Недерландия от тази злокобна напаст. След това духовете се поуспокоили, но пък наскоро се заговорило за отровния паяк, който според населението се криел в подземията на каменния палат. Този паяк бил също и призрак, и материален. Пиел кръвта на случайно попаднали в околността жертви. Досега никой не се бе отскубнал от пипалата му, без я да загуби разсъдъка си, я да умре като съсухрен скелет. Всъщност той бил прозрачен, но при убийство приемал материално превъплъщение и получавал от кръвта на жертвата огромна сила и бързина. Никой не бил в състояние да го умъртви.