— Значи все пак това е истина! — отбеляза Ева и продължи, притискайки се до Шулц. — Моят сън е бил истинска реалност, нали, скъпи?
— Да, да ... и изглежда, че ние трябва да освободим населението от този тиранин — отговори й професорът със загрижен тон.
— Значи, трябва да се промъкнем някак си до подземията на Борсбомския замък — намеси се Людовик, който неизменно бе на волана.
Младостта му не позволяваше да бъде песимист, а и неизтощимата му енергия даваше все по-голяма надежда.
Каменистият замък не бе добре подържан открай време, а и опустошителната война, която водеше Фюрерът, не даваше възможност за нещо по-добро. Обраслият с блатни растения и обитаван от множество жаби ров бе естествена преграда за случайни крадци и просяци. Зеленясалите, тежки дървени врати се отвориха и оттам се появиха някакви слуги. Попитаха ги какво искат и като разбраха, че са от Великия Райх, то те отдадоха почести и ги пуснаха веднага вътре.
Обикаляйки стаите и покоите на замъка, професор Шулц изведнъж си спомни за нещо, което преди не бе и помислял, че съществува. Просто, като че ли някой му натрапваше своите мисли. В главата му се явиха картини от друг свят и време. Той не бе Шулц, а някакъв си граф. Жената до него не бе Ева, ами Ксинтия.
Потърка очи и каза:
— Ксинтия, колко си хубава! Каква черна и лъскава коса имаш.
— Шулци, какво те прихваща? Аз съм Ева ..., твоята Ева! Не се занасяй! И при това съм руса — поуплаши се жената до него.
— В главата ми става нещо. Людовик, какви са тези спомени и картини от миналото и то минало с далечна дата? Дали не полудявам? — стъписа се професорът.
— Това се случва доста често, Шулц — взе младият биолог уплахата на професора в свои ръце — и не само при теб. Имам познат със същите оплаквания. В последно време се научих да подлагам клиентите си под хипноза и те ми разказват какви ли не историйки от миналото си. Дори, че са били и други личности. ..
— Опитай и с мен, Людовик, моля те! Може да е полезно за мисията ни — прекъсна го Шулц, повличайки младежа към едно помещение, за което бе сигурен, че е играло роля в неговия живот.
— Добре, добре, да започваме тогава.
Людовик нареди на Ева да държи вратата залостена и започна сеанса, като положи доктора на голяма дървена маса. След това с приятен и мек глас започна да говори:
— Отпусни се, добри ми приятелю, и бавно заспи. Не мисли за нищо друго, освен за идващия ти сън. Ти сънуваш..., сънуваш. Какво виждаш пред себе си?
Явно заспал от хипнозата на биолога, Шулц занарежда:
— Годината е 1640. Виждам хора, но не обикновени, ами с прилепови крила и издължени шии. Навсякъде по свода на църквата е полепнало с такива изчадия. Дори и аз съм един от тях. А до мен е Ксинтия. Прилеп, с особена осанка и грация. Защо ли е толкава красива? Нещо невиждано, нещо неземно. Колко е обаятелна ..., ще полудея от любов по нея. Никой не би могъл да сътвори такова същество.
Людовик погледна Ева. Тя му каза, че преди да заспи, той я бил нарекъл със същото име.
— Къде се развива събитието, Шулци? — продължи да задава въпроси биологът.
— Аз не съм никакъв Шулци, аз съм граф, граф де Мол. А сега пък виждам някаква страноприемница. Пълно е с хора. Надписът е същият като този в града. Това е "Старият лъв". Вътре са Ксинтия и още някой. .., но той я целува и иска да я изнасили, като че ли!? Той е голям, много голям, и е пиян. Да, това е Дионисий, вторият по сила в стадото.
— Стадото?— изрече въпросително Ева и стрелна с поглед Людовик.
— Продължавай, Шулци! — меко даде напътствие биологът.
— Тук е Роб, братовчедът на Дионисий. Искаме да го убием, но го оставаме с разрязана шия и ако може да се спаси до сутринта, то той ще преодолее. .. — изненадващо професорът отвори очи и се ококори, но продължи този път в съзнание и вече буден. — Людовик, всичко знам! Вече всичко ми е ясно! Роб, братовчедът на Дионисий е Отровният паяк. Единствено той остана недовършен от тази напаст, наречена от народа, "летящи прилепи". Бях отложил за другия ден и смятах, че няма да оживее. .., но явно той се е спасил по някакъв начин и мутирал от прилеп в паяк. Нощно време сигурно действа или тук, или кой го знае къде? През деня трябва да е нормален човек и аз ще го позная веднага след този твой сеанс. Вече имам подозрения към един такъв обитател тук и знаеш ли точно кой? Владетелят на този замък. Разбира се, мога и да греша, но приликата е така очебиеща с Роб, че. .., но както и да е. Факт е, че съм му дал преди години възможността за вечен живот, и че сега ще трябва да оправя стари грешки.