- Как живееше след обряд? Ходеше ли да се зареждаш някъде, защото "прилепите" ходеха в Отвъдното, а ти...? - попита го професорът, който бе ни жив, ни умрял от ужасния разказ, на още по-ужасното същество до него.
— Да, интересен въпрос. След първия обряд с проститутката, аз се отправих към замъка.
Проврях се в подземието, в което се намираме и сега и хвърлих тялото й в кладенеца, намиращ се по-нататък - посочи паякът посоката с пипалото си и продължи. - Хвърлих я в него, но за нещастие се подхлъзнах и тя ме повлече към дъното. Политнах стремглаво надолу, но инстинктът ми на паяк заработи и пуснах прозрачна дебела нишка. Не паднах и не умрях. Просто си висях във въздуха и се наслаждавах на новото си умение. Изведнъж, обаче почувствах, че нещо се движи покрай мен. Нещо, което не можех да пипна, защото бе сияние.