Професорът се приближи до биолога и усетил, че може да контактува чрез мислене, му предаде "Людовик, сега е моментът да пуснем душата на Адолф, като му дадем смолите и лепилата. Те са там, виж ги!"
Биологът проследи посоката на показалеца на Шулц. Наистина Шогунът бе взел със себе си чантата. Тя бе закачена на един вкоренен издатък на огромния, костен череп, явно забравен от "гойката-паяк", знаещ, че гостите му са все още обикновени хора и не могат да влязат летейки в черепа му. Но не бе помислил за Фюрера и в това се състоеше грешката му.
Людовик веднага скрои плана. Метна се с лекота на каменния сталактит и откачи потребната му вещ. След това взе делвата, отвори я внимателно и пъхна вътре торбата с лепилата. Затвори пак похлупака и я запокити с все сила в сияещия отвор на очната кухина на Шогуна.
Минути след това в черепа на владетеля на подземното царство започна да ври и кипи. Чуваха се силни звуци и охкания. От очните отвори заизлизаха мътни кървавочервени отпадъци материя. Явно Адолф си бе свършил добре работата.
Мътилката се утаи и от черепа заизлизаха "гойките" в триизмерен вид. Разновидността им бе така голяма, че всеки си имаше отделна индивидуалност. Бяха мъже и жени във всякакви млечнобели одежди. Насядаха по канапетата и креслата около масите и зачакаха. В царския трон се намести някаква личност. Всички го загледаха с интерес. Това бе новият Шогун.
Тройката мисионери веднага го позна. Великият Адолф. Професорът извика с пълно гърло и прати сигнал навсякъде в пещерата.
"Да живее новият Шогун! Да живее Адолф!"
Новият крал на подземното царство, облечен не във военна униформа, ами със синкави като коприна царски дрехи стана и прозвуча неговата вледеняваща и силна мисъл.
"От днес нататък аз съм новият ви крал. Горко на този, който не се подчинява. Чака го изпепеляване "
"Много ще да е строг този тиранин!" - дочу Ева една "гойка" да си мисли.
"Да, така е, скъпа - явно не убягваше нищо от Адолфовото полезрение. - И ще започна от теб, нещастнице!"
Той взе една куха пръчка и духна срещу жертвата. Начаса тя се парализира и стана като от стъкло. Тогава новият главатар на глутницата "гойки" леко пое една горяща факла и я запокити върху фигурата. За секунди тя се превърна в пепел, която пък бе понесена от течението нанякъде.
"Това го очаква всеки, който дори посмее да помисли нещо лошо за мен! Ясно!" - мощната мисловна атака на Фюрера се натрапи на съществата, намиращи се в пещерата и отекна във водната пустош.
- Планът ти сполучи, ами сега? — попита Шулц младия биолог. - Дали Адолф ще ни е признателен?
"Разбира се, мили мои сънародници. Ако не бяхте вие, сега да съм в утробата на стария Шогун - отправи сигнал, явно чул разговора помежду тройката и се стрелна към тях. Настани ги във великолепно канапе и продължи. - Сега какво мога да направя за вас?"
"Избави ни оттук! Изкарай ни на горния свят!" - помисли си Ева.
"Скъпа, но аз мисля да те направя новата кралица на това подземно царство, а Шулц и Людовик ще се грижат за мен, както и преди, ха. .., ха. .., какво ще кажеш? - ехидно забоботи владетелят.
"Забрави това, Адолф! Аз обичам само Шулци и никой друг. Бях заслепена от богатството и затова бях тръгнала по теб, но сега преосмислих всичко. Видях грубата грешка, която допуснах в този живот. Разбираш ли, властно чудовище!?" - не успя да се овладее Ева и зарида.
"Добре, но я виж колко хубавици има тук и аз все пак на теб предлагам вечност и безсмъртие. Но жалко..., изборът си е твой." - ухили се той.
"Ние се обичаме!" - с горда осанка се намеси професорът.
"Вие и преди се обичахте, но тя тръгна след мен, не помниш ли, скапано докторче?" - подигра се Фюрерът.
"Как смееш!" - Ева се спусна към него разярена и готова дори да се прости с живота си, само и само да защити честта на обичания от нея мъж. Новият Шогун възпря налитащата жена с едно просто раздвижване на водните пластове и заяви тържествено.
"Слушайте хубаво, все още, земни хора! Вие никога не можете да се върнете горе, на земята. Веднъж, който е стигнал дотук, то той или е мой слуга като става "гойка", или просто умира и остава при мен, за да ми служи за храна. Това е! Избирайте съдбата си сами. Аз все още ви уважавам, защото допринесохте за моето въздигане на този висок пост."
"Ние "гойки" няма да ставаме, а това значи, че трябва да ни убиеш!" — прокънтя омразата на Ева в пространството.
"За съжаление това е точно така, скъпа!" - заключи Фюрерът.